Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 55

— Чувствай се като у дома си, Франки.

Задната част на къщата, където Съмър слага масата, има френски прозорци, които гледат към вътрешен двор, ограден с тухлена стена. Дворът е отрупан с глинени саксии, пълни с богата колекция от папрат, виолетки и растения, издръжливи на всякакви условия. Има наситено-розова роза, виеща се по бяла дървена рамка, а в противоположния край расте бръшлян, сякаш двете растения се състезават кое ще стигне по-бързо до средата. И двете са протегнали тръпнещи млади издънки. По-нататък към оградата се виждат кленове, а зад тях дървени кутии.

Татко и Бела са се настанили на масата; Бела пълни чашите с вода от зелена стъклена кана и се представя на Съмър. Масата е голяма, кръгла, дървена, с виенски столове, а чиниите са розови. Настанявам се до татко, когато Мериъм влиза и плясва с ръце.

— Така. Извинявайте, трябваше да се заема с ризотото. И така… вино?

Бела ѝ подава бутилката, която стиска в ръка.

— О, просеко, чудесно.

— Изстудено е — отбелязва Бела.

— Още по-добре.

Татко се изправя и подава своята торба с вино.

— Аз съм Джузепе, бащата на Франческа и Изабела. Благодаря ви, че ни поканихте.

— Джузепе, il suo piacere — казва топло Мериъм и се навежда напред, за да посрещне целувка по бузата.

— Parli l’Italiano? — пита жадно татко.

— Ma parlo sols un ро’di Italiano — извинява се тя. Говоря съвсем малко италиански. — Живях в Рим известно време. Трябваше да науча много повече. Но пък знам доста ругатни. — Гръмкият ѝ смях се разнася и обеците ѝ издрънчават.

Татко изглежда стреснат.

— Ами, добре — отвръща той с усмивка.

Съмър забелязва погледа ми и вдига ръка, за да помаха.

— Мериъъъм! — разнася се глас по коридора, последван от бързи крачки.

Хюя се втурва в стаята. Облечена е в синя рокля с червена панделка на китката. В ръка стиска книга, сандалите ѝ са сини. За пръв път я виждам обута. Джак я следва, понесъл внимателно стъклена саксия с някакво растение. Сресан е, ризата му е изгладена, ръкавите навити до лактите.

Бела и татко стават, за да се ръкуват с него.

— Джак Уитакър — представя се той.

— Джузепе… Джо Капуто.

— Бела — отправя тя широка усмивка и ме стрелва с поглед, — Капуто. — След това добавя: — И аз съм от семейство Капуто.

Само когато ти отърва, искам да я засека.

Джак се обръща към мен.

— Здрасти, Франки.

— Здравей, Джак.

— Съмър, здравей.

— Здравей, Джак.

След като притиска Мериъм до себе си, Хюя застава до мен.

— Видях още една стелерова сойка — прошепвам аз. — Мисля, че тази вечер я стреснах.

Тя се ухилва широко.

— Хюя знае доста за птиците тук, нали? — подхвърля Мериъм.

Хюя кима и ме сочи.

— Ще я науча и нея.

— Ще науча Франки — поправя я Джак. Подава стъклената саксия на Мериъм. — Това е за теб. Благодаря за поканата. За пореден път. Това е пилея.

— Страхотен си, Джак Уитакър — отбелязва Мериъм и вдига стъклената саксия към светлината, която струи от прозореца към двора.

Кръглата саксия ми напомня на една коледна играчка, която мама много харесваше: стъклена топка, в която имаше кученце с раирана шапка на шейна. Пръстта е в различни цветове — има трошици пемза, пясък, тъмна, почти черна почва — сякаш друг свят е уловен в мехур.