Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 52

Момиченцето перва протегнатата длан на Съмър. Аз поглеждам и двете.

— Приключи ли училището за днес? — питам аз.

— Аха — отвръща доволно Хюя.

— Здрасти, Съмър. Вие двете запознахте ли се? — пита Джак.

Кимам.

— Тук всички ли се познавате?

— Аха — отговаря вместо него Хюя.

Джак прихва и добавя:

— Познавам Роки, братът на Съмър, от състезанието по гребане. Знаем се още отпреди да тръгне да пътешества и да се запознае с Инес, така се казва съпругата му, от Португалия е. Аз купих стария му бизнес, когато той реши да отвори пекарната. Роки винаги ми е помагал. — Той се обръща към Съмър. — Мериъм каза, че довечера ще дойдеш, нали?

Съмър кима.

Хюя забелязва плика на коленете ми.

— Донесе ли понички? — пита тя Съмър.

Съмър кима и ме посочва с брадичка.

— За Франки.

Хюя се обръща към мен и ме поглежда с копнеж.

— Хюя! — клати глава Джак.

— Няма нищо. Тук има предостатъчно храна. Струва ми се, че имам нужда от малко помощ. — Вадя поничка и я разчупвам на две, подавам едната половинка на Хюя, а другата на Джак.

— Благодаря — казват едновременно те.

— Значи няма да умра от глад в гората — измърморвам аз.

Хюя клати глава.

— Няма начин.

Захарта е полепнала навсякъде около устата ѝ. Джак я забърсва с палец.

Вадя и втората поничка и я разделям на две също като първата.

Съмър клати глава.

— Недей, те са за теб. Донесох ги за теб.

— Нищо — отвръщам аз и подавам половината. — Нямам нищо против да споделям.

Съмър ме зяпва и мига. Очите ѝ са малки и кръгли, в странно синьо-сивкаво, също като зимно небе. Изражението ѝ е странно. Тъжно. Спомням си, че Джак каза „сърф в Португалия“ и в ума ми изниква спомен. Двойка влиза в кафенето, в което двамата с Алекс ходехме; Алекс ме запознава с тях. Мъжът, Травис, познавах отпреди, но не и момичето. По онова време косата ѝ беше по-къса, сплетена на плитки.

— Съмър… — прошепвам аз.

Тя поема половинката поничка от ръката ми.

— Благодаря.

— Съмър и Травис.

Тя вдига бързо глава.

— Спомних си. Наистина те познавам. Запознахме се…

Тя кима.

— В „Мармалейд“. Точно така.

— Извинявай, бях забравила.

— Всичко е наред — отвръща тихо тя.

— Травис е ходил на сърф с Алекс.

— Да. — Тя сякаш потръпна.

— Косата ти беше… — аз размахвам пръсти около главата.

— Да. И… — Тя се поколебава. — И аз също.

— Ти…?

— Ходех на сърф. С Алекс. Също.

Все още държи в ръка поничката. Усещам как тъмните очи на Хюя се връщат към мен.

Джак почиства отново лицето на дъщеря си и стиска ръката ѝ.

— Да отидем да потърсим пумпалки, сладурче.

— Ама…

— Бързо. Стори ми се, че ей-там видях много.

Той я повежда към най-близкия кедър. Тя пуска ръката му и прескача преплетените корени.

Съмър се привежда към мен.

— Моите съболезнования — изрича тя с онзи глас, който вече съм свикнала да чувам. Изпълнен с болка и съчувствие, тъжен. Сега вече си я припомням на погребението. Дълга коса, скрита под шапка, зачервени от плач очи.

— Ти беше на погребението.

Тя кима.

— Трябваше да ти кажа, че го познавам… когато те видях.

Поглеждам към морето.