Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 47

Много ми е неудобно, че лелите са дошли. Идваха на гости в апартамента ни преди нищо и никакви две седмици. Решиха, че е чудесно, и го казаха на татко. Бяха горди, че племенницата им си има хубав дом и си е намерила добър мъж. За мен беше истинско удоволствие да ги посрещна на място, което бях превърнала в дом; резултат от уикендите, които бях прекарала в „Хоум Депо“ и ИКЕА, докато Алекс ходеше на сърф. Възглавници и памучни одеяла, цветя в стъклени вази, гравюри и снимки в рамки.

— Отивам да потърся Бела — заявява Винченцо.

— И тя ли е отседнала тук? — пита Роза, неспособна да повярва, докато пристъпва предпазливо в бунгалото.

Не ѝ казвам, че снощи Бела е спала в колата.

— Сигурно е отишла на разходка — обръщам се към Винченцо, който махва с ръка и тръгва по пътеката.

Останалите се натъпкваме в малкото бунгало. Леля Кони изритва нещо, вероятно умряла нощна пеперуда, с носа на елегантната си обувка с висок ток.

Татко прочиства гърло.

— Заповядайте, седнете всички. Кони, седни на стола. Роза, ела до мен, на леглото. — Той побутва внимателно леля Роза по рамото.

— Аз ще направя еспресо — мърморя аз.

— Без мен, cara mia — казва любезно татко.

Поглеждам го с благодарност. Ще ми трябва известно време, докато направя на всички по чашка с малката кафеварка.

Паля походния котлон, докато лелите ме наблюдават в мълчание. Познавам това тяхно мълчание. Затова започвам да бърборя.

— Бунгалото е било на Ерол Гарднър, прадядото на Алекс. Построил го е с помощта на останалите заселници. Единствено по рода си е. Дядото на Алекс, Ханк, посветил голяма част от времето си, за да го укрепи. Бащата на Алекс не бил чак толкова… Е, Алекс обичаше да идва тук. — Гласът ми затихва, когато кафеварката започва да свисти.

— Собственост на семейството е от много поколения — добавя татко, за да ме подкрепи, и кима към сестрите си.

Посягам към две чаши, облекчена, доволна, че прекарах сутринта в чистене.

— Захар искаш ли? — питам леля Кони, която ми отговаря, без да крие киселото си изражение:

— Роза го пие със захар. Много добре знаеш, че не обичам кафето със захар.

— Извинявай. Лелче…?

— Due — отвръща леля Роза и вдига два пръста. Ноктите ѝ са лакирани в яркорозово; многобройните пръстени са се впили в кожата ѝ. Навежда се и докосва юргана, метнат върху облегалката на стола, на който е приседнала леля Кони. — Барбара Гарднър ли го е правила?

Наливам горещото кафе в две чашки и добавям захар за леля Роза.

— Доколкото знам, не. Може да е била бабата на Алекс. Не съм сигурна.

Забелязвам, че леля Кони се взира към библиотеката, сякаш оценява съдържанието. Леля Роза сумти.

— Добра изработка.

Тя е чудесна шивачка и обича да прави юргани.

Подавам чашите на лелите и ароматът на кафе изпълва малкото помещение. Уханието е прекрасно, познато. Раменете на леля Кони се отпускат малко. Двете вдигат чашките към устите си и издухват crema, завихрят я.

Леля Кони въздиша и цъка с език.

— Бягаш… не казваш на баща си къде отиваш…

— Всичко е наред, Кончета, тя е тук — опитва се да я успокои татко.