Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 45
Хана Тъниклиф
• 1 чаена лъжичка семе от резене
• 4 скилидки чесън
• шепа магданоз
• 340 г свинска кайма (или 170 г свинска кайма и 170 г телешка)
• 110 г настъргано сирене пекорино
• ½ чаша галета
• 1 глава ситно нарязан лук
• морска сол и прясно смлян черен пипер
• 2 разбити яйца
• брашно
• 2½ супени лъжици зехтин екстра върджин
• 1 консерва (400 г) нарязани домати
• щипка сушен риган
В купичка накиснете семето от резене в малко вода (около 2 чаени лъжички). Нарежете ситно две скилидки чесън и ги оставете настрани. Други две нарежете ситно заедно с магданоза, за да се смесят ароматите им.
В широка купа смесете свинската кайма с магданоза и чесъна, пекориното, галетата, половината лук и накиснатото семе от резене. Овкусете със сол и черен пипер, след това прибавете разбитите яйца. Поръсете малко брашно в чиния. С ръце оформете месни топчета от каймата (приблизително с размерите на топка за голф). Сплескайте ги леко, оваляйте в брашно и изтръскайте ненужното полепнало количество.
За да направите соса, загрейте 1 супена лъжица зехтин в тенджера с дебело дъно. Добавете нарязания чесън и останалия ситно нарязан лук и задушете на бавен огън, докато омекне, но без да промени цвета си. Добавете доматите и ригана и овкусете със сол и черен пипер. Покрийте с капак и гответе на силен огън, докато доматите се сгъстят, приблизително 10 минути.
Загрейте останалия зехтин в тиган. Добавете кюфтетата и пържете, докато станат златистокафяви от всички страни. Прехвърлете ги в тенджерата със соса, захлупете и оставете да къкрят на тих огън в продължение на 10–15 минути.
Сервирайте кюфтетата със соса или ако предпочитате типично сицилианско ястие, извадете кюфтетата и сервирайте соса с паста, след това поднесете кюфтетата като второ със зеленчуци или салата.
— Франческа?
Остър, гръмовен глас. Европейска интонация. Леля Кони.
И двете лели слизат от колата на татко. Той помага на леля Роза, а леля Кони вече е слязла, присвила е очи, намръщила се е и се провиква:
— Тя къде е? Не я виждам. Къде е тя, Джузепе?
Чувам, че татко мърмори на италиански: „Чакай малко, сестричке“.
Леля Роза е забрадена с черен шал, боднала е на носа огромни тъмни очила, все едно е Елизабет Тейлър. Красива е за възрастта си и го знае, въпреки че е станала по-едра и отпусната, отколкото навремето. На черно-белите снимки талията ѝ е тънка, подчертана. Ханшът е заоблен, а бюстът — едър. Сега, след като е родила и отгледала две деца, и са минали три десетилетия, талията ѝ се е наляла. Носи чанта, в която знам, че е натъпкала домашни сладки.
От задната седалка слиза чернокос младеж, прозява се, протяга се и се оглежда. Облечен е в плътно прилепнала черна тениска и дънков къс панталон. Братовчед ми Винченцо. Синът на леля Роза. Той оглежда преценяващо бунгалото, наднича над слънчевите си очила и ме вижда. Намига ми и се ухилва.
— Франческа! — провиква се отново леля Кони.
Дръпвам се назад в сумрака на бунгалото.
Леля Кони също е с очила, но нейните са с диоптър. Тя е най-възрастната, никога не се е омъжвала, няма и деца. Брат им, Педро, най-младият в семейството, е починал, когато е бил съвсем малък, от детски паралич, още докато са живеели в Сицилия. Скоро след това баба и дядо са се преместили в Америка с останалите си четири деца: Кончета (леля Кони), Росариа (леля Роса), Джузепе (татко, или Джо, както го наричат повечето хора) и Марио. Дядо казваше, че напуснали Сицилия, защото там царяла голяма беднотия — било много красиво, но се чувствали като в затвор.
