Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 43

— Съвсем различни сме — бързам да уточня аз.

Бела ме наблюдава втренчено.

Мериъм поглежда Бела.

— И това е добре — отбелязва бавно тя. — Франки, донесох ти още зеленчуци. Изяде ли другите?

— Почти. Чакай малко. Ще ти донеса кошницата.

Връщам се в бунгалото и оставям буркан ревен на плота, преди да изнеса празната кошница навън. Бела вече пробва киселец от новата кошница на Мериъм. Поглежда ме малко гузно и аз оставам доволна. Изненадана съм, че е останала през нощта; очаквах да се е изнесла. Това е редовният ѝ номер.

— Благодаря ти — обръщам се към Мериъм и ѝ подавам празната кошница.

— За мен е истинско удоволствие, миличка, честна дума. Приятно ми е да ги споделя с друго човешко същество. Хюя не обича много ревен, а на Джак май му писна.

— А, не, каза ми, че му харесва — отвръщам.

Бела вдига поглед към мен.

Мериъм въздиша.

— Господ да го благослови. Много е мил с мен.

— Той да не ти е… — обръща се Бела към Мериъм и по гласа ѝ проличава какво мисли.

— А, не! — смее се Мериъм. — Та той е поне двайсет години по-млад от мен. По-скоро е на ваша възраст, момичета, ваш тип.

— Така ли? — наостря уши Бела.

— Той има дъщеря — тросвам се аз и мразя Бела, задето е такава флиртаджийка. Аз никога не съм била по тази част, докато тя е родена за това. Не си въобразявай, че не съм те видяла.

Сега и двете са ме зяпнали. Мериъм променя темата.

— Каза ми, че трябвало да ти връчи писмо да напуснеш бунгалото.

Кимам и свивам рамене.

— Барбара Гарднър — досеща се Мериъм и клати глава.

Бела се мръщи.

— Тя пък какво…

— Че тя дори не харесва това място — продължава Мериъм.

Бунгалото на семейство Гарднър не се намира на модерно, луксозно място като остров Оркас, или езерото Уеначи, или езерото Уошингтън. Всяка година госпожа Гарднър наема къща на някой от островите Сан Хуан и снима красивите си синове, застанали рамо до рамо край водата, скръстили ръце, косите им гъсти, зъбите бели като на манекени в каталог на „Ралф Лорън“.

— Ти познаваш ли я? — питам Мериъм и тя кима.

— Не се познаваме добре. Само че живея тук достатъчно дълго и на няколко пъти сме се засичали. Бях тук, когато даваше на Джак нареждания. Той си върши съвестно работата, много повече от онова, за което тя му плаща — или което тя заслужава, — защото той държи на това място. Не че тя би забелязала подобно нещо… — Млъква. — Не ми е работа да ги говоря такива.

— Семейство Гарднър искат да напуснеш, така ли? — пита ме Бела.

Не ѝ обръщам никакво внимание.

— Момичета, заповядайте на вечеря, когато решите — кани ни Мериъм и отново променя темата. — Довечера ще дойдат и други приятели. Защо не наминете? Ще поканя Джак и Хюя. Господ ми е свидетел, че реколтата ми е прекалено много за сам човек.

— О, не… — започвам аз.

— Супер — грейва Бела.

Мериъм се усмихва.

— Чудесно.

Аз пробвам отново.

— Не, благодаря, но…

— Да донесем ли нещо? — пита Бела.

— Не, Бела…

— Не, няма нужда — отвръща Мериъм, след като се замисля за кратко.