Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 40
Хана Тъниклиф
Кимам.
— Няма да им кажа.
— Благодаря — отвръща той с облекчение. — Дано нямаш нищо против. Просто е трудно… А пък семейство Гарднър понякога са… — Той ме поглежда притеснено. — Извинявай. Не исках да…
Представям си госпожа Гарднър сред розите ѝ. Оглежда ги с презрение, защото търси единствено съвършенство.
„Нужно е да бъдат подкастрени от строга ръка“, каза ми тя веднъж.
— Алекс не беше такъв — отвръщам. — Не беше като тях.
— А, сигурен съм.
— Татко? — прекъсва ни Хюя.
— Кажи, кукличке?
— Какво ще вечеряме?
— Ами… Боб с бекон.
— С хляба на Мериъм ли?
— С хляба на Мериъм. — Джак ме поглежда. — Мериъм се грижи за всички ни тук.
— Ти се оказа прав, че ревенът ѝ е много хубав.
— Всичко, расло в градината на Мериъм, е хубаво. Ако не искаш да те приюти под крилото си, трябва да го кажеш ясно, защото накрая всички се озоваваме там.
— Не звучи зле — отвръщам.
Джак избухва в смях.
— Защото не е.
— Добре — провиква се Хюя, — да вървим да вечеряме. Ти ще дойдеш ли, Франки?
Джак ме поглежда.
— О, не. Благодаря — отказвам аз. — Ще остана тук.
— Имаш ли достатъчно храна? — пита той. Все едно е представител на семейство Капуто.
— Да, благодаря. Няма проблем.
— Ще дойда да видя дали всичко при теб е наред — обажда се Хюя.
— Да, ще наминем да видим дали всичко при теб е наред — повтаря Джак и поема ръката на дъщеря си. — Благодаря, Франки.
По искреността в гласа му разбирам, че говори за забравената в бунгалото книжка за оцветяване. Благодари, че ще пазя тайната му.
— Няма защо.
Те тръгват през гората, вървят в посоката, където вече знам, че се намира пътят, Хюя подскача, а Джак я повдига за ръката, докато прескача ниските храсти. Обръща се веднъж, за да помаха, и ми отправя белозъба усмивка, а аз вдигам ръка в отговор.
Това беше менюто за сватбата.
(Коктейлите със скариди бяха по настояване на госпожа Гарднър. Тя заяви, че не била чувала за прошуто и ѝ се стори съмнително да се поднасят плодове s месо.)
(По настояване на Алекс. Изкопирахме предложенията от менюто на любимия му ресторант.)
Аз избрах десертите. Традиционни и сицилиански, точно както ги исках. Госпожа Гарднър заяви, че „няма слабост към сладкото“ (така го каза, сякаш бе престъпление), а пък Алекс не даваше пет пари за сладкишите. Мислех за тези десерти, когато ходех на аеробика и се опитвах да сваля някой и друг килограм преди сватбата — представях си сладкия пълнеж на канолите, хладното кадифе на касатата и хрупкавите бадемови сладки.
Замислям се за тях и сега, докато топля кюфтетата със сос на походния котлон. Правени са по рецепта на леля Кони, със свинска кайма и пекорино. Семплият доматен сос едва се вижда от кюфтетата, а да пъхнеш лъжица в купата е почти невъзможно. Според теорията на леля Кони месото трябва да присъства във всяко ястие, за да растат децата, а след гостуване у тях, още като малки, коремчетата ни бяха издути до пръсване. Тя прави страхотно телешко, толкова огромни купища паста, че заплашват да счупят чиниите, прошутото ѝ е нарязано тънко като дантела и е почти прозрачно, и да не забравя
