Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 36

— За Алекс ли е? — попитах.

Тя кимна.

— Ще му го занеса.

— Благодаря.

Поех си дълбоко дъх и излязох от хола. Дали нямаше начин да излея пунша си в мивката и да се престоря, че съм го изпила. Бях свикнала с по някоя и друга глътка moscato или rosolio di arancia, но нищо чак толкова гъсто и мътно като яйчения пунш. В тази къща ме обхващаше ужасна носталгия, въпреки че бях на няколко минути от дома и бях прекарала Бъдни вечер със семейството си. Леля Кони се караше на леля Роза, задето не е нарязала зеленчуците точно както ги е режела баба; леля Роза ми се скара, задето не си поддържам ноктите чисти; и двете шушукаха за Бела, когато мислеха, че тя не слуша. Братовчедите се караха за политика и обсъждаха следващата си ваканция. Чичо Марио и татко пушеха пури; братовчедът Винченцо се напиваше; бебето на братовчедката Кристина, Ема, плачеше и го подаваха от човек на човек. Носеше се аромат на еспресо, борови иглички, тютюн, пудра захар и бадеми. Коледните светлини мигаха, имахме малка, съвършена presepi — сцена на Рождеството — с истинска слама и миниатюрни магаренца.

Тръгнах по коридора към кухнята. Беше студено. На стената бяха закачени семейни портрети. Черно-бели снимки от сватбите на дядовците и бабите със строги лица и дрехи; Алекс и родителите му на кръщенето му; снимка от завършването на гимназията. Ледът звънтеше в стената на кристала, докато вървях. Сякаш припяваше „Мястото ти не е тук“. Не разбирах защо госпожа Гарднър толкова ме мрази, но беше повече от ясно, че не е искала такава като мен за сина си. Наблюдаваше ме със смес от недоволство и съжаление. Сигурно, защото бях различна, прекалено много италианка. Освен това семейството ми не беше от същата класа, ако подобни неща все още съществуваха. Алекс каза, че майка му се държала така с всички. Не можех да повярвам, че тя гледа на хората по същия начин, както гледа на мен. Имах чувството, че ѝ се пречкам, че съм прецъфтяло глухарче сред розите ѝ, досадница. Все едно бях нещо, което ще се разпространи и ще съсипе безупречните ѝ планове, ако бъде оставено без надзор.

Алекс беше с гръб към мен и режеше нещо на дъската. Оставих чашите пунш от двете страни на дъската и го прегърнах.

— Здрасти — прошепна той.

— Едната е за теб.

Кръстът му беше тънък. Успях да го обгърна с ръце. Отпуснах буза на гърба му.

— Майка ти не ме харесва.

— Всеки път го казваш.

— Защото е истина.

— Не приемай тези неща лично.

Гласът му беше мил, но личеше, че иска да прекратим този разговор, и аз стиснах зъби, за да не отговоря и да не се скараме. Не разбирах какво иска да каже с това, да не приемам нещата лично, особено в случаите, когато някой не те хареса. Това не беше ли лично? Напомних си, че е Коледа.

— Какво правиш тук? — попитах го аз.

Той се разсмя.

— Режа лимони за напитките.

— Нали пием яйчен пунш?

— Именно.

Усмихнах се на гърба му.

Той остави ножа и лимона и се обърна.

— Така и не ти пожелах весела Коледа.

— Не си.

— Весела Коледа, Франки. — Целуна ме по челото.

— Весела Коледа, Алекс — сгуших се аз до него. Дланите ми бяха притиснати към гърдите му.