Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 35

— Извинявай — повтарям недоумяващо аз.

Джак кима за довиждане. Впивам поглед в гърба му, докато той се отдалечава.

На вниманието на: госпожица Франческа Капуто

Относно: Молба да освободи имот

Уважаема госпожице Капуто,

Държа да ви уведомя, че клиентите ми, господин и госпожа Маршъл Гарднър, собственици на имота „Бунгало Гарднър“, Флайндърс Уей / Чъканът Драйв, WA 98232, ме информираха, че не са ви дали разрешение да се настаните в имота им и ви молят да го освободите в най-скоро време. В противен случай ще бъде започната процедура за незаконно влизане в чужда собственост.

Искрено ваш,

Дж. Уитакър

Пазач на имота

Не мога да откъсна поглед от черните букви и логото в горния десен ъгъл: дърво в кръг, корените и клоните са протегнати, малка птичка се намира на централното разклонение.

Процедура за незаконно влизане в чужд имот.

Стоя в сумрака на бунгалото, обгърната от свежия, тревист мирис на аспержи и прах, и усещам, че треперя, въпреки че вътре не е много по-хладно, отколкото вън.

Бърза ваканция.

Думата ваканция ме кара да си припомня плика в апартамента ни, поставен върху тясната холна масичка. В него бяха пъхнати самолетните билети.

Оставям писмото на масата и отнасям буркан ревен на плота до прозореца, вземам лъжица от чекмеджето и развинтвам капачката. Топвам я вътре. Красиво и розово, също като скъпоценен камък, цветът на хибискус. Цветът на банския, който щях да сложа в един от куфарите, които семейство Гарднър ни купиха като подарък за годежа. Поднасям лъжицата към устата си и пръстенът ми блести като сребърна играчка на коледна елха.

— Честита Коледа, Франческа. — Госпожа Гарднър ме целува по лявата буза и ми подава чаша яйчен пунш.

— Честита Коледа. Благодаря.

Тя ми подари кухненски кърпи и чаша с дебела дръжка с цвете от едната страна. Двамата с Алекс ѝ купихме чаши за вино. Докато държах пунша в кристална тумбеста чаша, знаех, че сме направили грешен избор. Чашите ни не бяха кристални, а Барбара Гарднър със сигурност имаше десетки чаши за вино.

Яйченият пунш беше силен и опари гърлото ми. Без да мисля, се огледах за Алекс, но той беше влязъл в кухнята. Даниъл се беше настанил в едно кресло и разлистваше книгата, която му подарихме — биографията на известен хокеист. Господин Гарднър държеше чаша уиски в едната ръка и се беше отпуснал в любимия си стол със затворени очи. Нито един от двамата не ми обръщаше внимание.

Госпожа Гарднър се наведе към мен.

— Правите ли яйчен пунш във вашето семейство?

— О, не.

— Предполагам, че има и други като вас.

Кимнах.

Нашите Коледи бяха многолюдни, шумни и хаотични. Изключвам времето за молитва, когато благодарим за празника. Тогава децата сядаха в скутовете на близки и роднини, възрастните им шъткаха и клюките секваха. Не че това продължаваше дълго.

— Ние се събираме само четиримата. Едва ли ти се струва много вълнуващо — добави госпожа Гарднър.

— Напротив, прекрасно е — отвърнах аз. — Тихо.

Тя ми отправи странна усмивка.

— Искам да кажа спокойно.

Елвис пееше коледни песни с дълбок и чувствен глас.

— Хм — отвърна тя.

Между нас на сребърен поднос имаше чаша, пълна с пунш.