Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 29
Хана Тъниклиф
— Не, харесва ми. Ще ми донесеш ли чипс?
— А?
— Чипс. Искам картофен чипс. Трябва още отсега да започнеш да се подчиняваш.
Намръщих се.
— Нали не говориш сериозно?
Прегледах листовете на масата. Бях принтирала няколко версии на клетви, които намерих онлайн. Мислех си, че ще вземем решение лесно, но вариантите бяха много. Някои с доста по-религиозен уклон от други; някои забавни и приятни, други пък прекалено сериозни и мрачни. Спрях се на сравнително безобидна версия и прегледах написаното.
Алекс се надигна от канапето и мина зад мен, за да отиде до кухнята. Чух го, че отваря пакет чипс, а след това застана над мен, бръкнал с ръка в плика.
— Дай да видя.
Наведе се през рамото ми и аз усетих мириса на полепналата по пръстите му сол, когато се облегна на масата. Бузата му беше близо до моята, челюстта работеше шумно. Той зачете, след това се изправи.
— Е? — подканих го аз.
Той сви рамене.
— Струва ми се добре. — Пристъпи отново към канапето и отново се настани, за да гледа мача.
— Трябва да ми помогнеш — размрънках се аз.
— Казах, че става — рече отново той с половин уста. — Просто избери, която ти харесва, Франки. Нали ме знаеш: готов съм да кажа каквото искаш. Просто няма значение.
Станах и отидох до канапето, поех си дълбоко дъх. Постарах се да не се държа като типична италианка, да не драматизирам.
— Напротив, има.
Имаше, защото човек трябваше да го каже чистосърдечно, особено в църквата. Въпреки че аз бях готова да кажа какви ли не неща в църквата, които не мислех, да дам обещания, за които дори не съм помисляла. Първото беше никакъв секс преди брака.
Смекчих тона.
— Искаш ли да кажеш нещо?
Той сви отново рамене.
— Не знам. Искам да кажа… наистина ли те интересува?
— Да.
— Добре. Всички тези приказки за вечно и завинаги… просто ми се струват прекалено…
— Прекалено какво?
— Не е реалистично. За вечно и завинаги говоря. Какво означава това?
— Вечно и завинаги ли? Вечно и завинаги означава да ме обичаш вечно и завинаги — отвърнах.
Той ме погледна, след това бръкна отново в плика и натъпка устата си с чипс. Преглътна, преди да отговори.
— Не ти ли се струва невъзможно? Кой може да ти обещае нещо вечно и завинаги?
— Аз мога. — Усетих как гърлото ми се стяга. — Ти не можеш ли?
Постарах се да говоря спокойно. Чакаха ме други неща, с които да се заема преди сватбата, хиляди неща. Леля Кони все още не беше приключила бродерията на бюстието на роклята, а аз не можех да моля другиго, защото тя щеше да се обиди. Госпожа Гарднър отново питаше за храната, чудеше се дали няма да е прекалено екзотична за гостите, които беше поканила. А пък Бела така и не беше благоволила да ми се обади. Нали сестрата трябваше да помага с приготовленията? Нали сестрата би трябвало да е до теб завинаги? Също като съпруга. Постарах се да преглътна сълзите.
Алекс се намръщи, без да обръща внимание.
— Не става въпрос за мен. Това е просто идея. Завинаги. Че кой може да ти го обещае?
Буцата на гърлото започна да набъбва, докато накрая усетих, че не мога да преглъщам. Сълзи опариха очите ми.
