Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 28

— Поне ѝ дай шанс.

Иска ми се да му кажа, че той ѝ дава достатъчно шанс и за двамата, а след това да добавя, че нищо не знае. Вместо това мълча.

— Кажи — настоява татко с въздишка.

Тръгваме към колата му, паркирана малко по-нагоре по алеята, сякаш не е искал ръмженето на двигателя да ме събуди. Иска ми се да си бях обула ботушите; корените и камъните ми убиват.

— Искаш ли да позвъня на съветничката? — пита татко. — Госпожа…

— Фратели — довършвам тихо.

Работата ми. Малко работно кътче с прегради от три страни, превърнато в малка крепост. От години бях там и работех всеотдайно; оплаквах се от шефовете, от колегите, от бюрокрацията; ходех на коледните партита, отбивах атаките на похотливеца Дарън Форд, също както повечето момичета от администрацията; ходех на бара при петдесетинагодишната Бърта Робинсън с тънките черни мустаци, които сякаш поглъщаха светлината; разглеждах снимките от сватбата на Кристъл и на бебето на Ейми; питах се коя пола с кои обувки да съчетая; мразех понеделниците и не можех да се нарадвам на петъците. Сега обаче всичко това ми се струваше безсмислено.

— Да, благодаря ти — отвръщам най-сетне аз.

Осъзнавам, че не давам пет пари дали ще ми пазят мястото, въпреки че трябва да намеря начин да си платя наема. А и някой ден трябва да се върна в града. Няма да е точно сега. Най-добре да не мисля толкова напред във времето, за да не забелязвам ужасната бездна с формата на Алекс, която зее всеки ден.

— Добре, ще позвъня — обещава тихо татко. Целува ме по бузата и ме привлича за дълга прегръдка, гали ме по гърба. — Ще се върна скоро, миличка.

— Благодаря, татко.

Правя си закуска от плод и половин бурканче кисело мляко, усещам, че ми се яде мед, и поръсвам всичко с кедрови ядки. Обличам си дънки, обувам гуменките и поглеждам „Швейцарското семейство Робинсън“, барабаня с пръсти по малката маса и поглеждам през прозореца. След това пъхвам ключа за вратата в джоба си и излизам на разходка.

Избягвам пътеката към океана и самата мисъл за него кара сърцето ми да препуска; вместо това поемам в обратната посока. Това е посоката, в която хукна Хюя, но така и не успявам да видя отъпкана пътека, наоколо е обрасло с папрат и храсти, които стигат до коленете и не те пускат да минеш. Заобикалям ги тромаво, пет пари не давам дали ще се изгубя, вслушвам се в птиците, които изпълняват и предупреждения, и любовни песни.

Само допреди няколко седмици двамата с Алекс измисляхме брачните си клетви. Бяхме ги оставили за последната минута, след като изберем цветята и салфетките, след като организираме къде леля му Елизабет и чичо му Джон ще спят. Сватбата се беше превърнала в нещо като работа. Седях на масата с химикалка и лист, а Алекс се беше проснал на канапето. Налагаше се да го моля да ми отдели внимание, докато гледа хокейните мачове в края на сезона.

— Можем да се спрем на традиционна версия — да обичаш, да почиташ и да се подчиняваш — въпреки че не съм много сигурна за подчинението. Не ти ли се струва малко… старомодно?

— Ммм?

— Подчинявам се, нали се казва „да обичаш, да почиташ и да се подчиняваш“. Питам те дали не ти се струва остаряло.