Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 26
Хана Тъниклиф
Алекс се понадигна, свали презерватива, а аз извърнах поглед. Преместих се от него, когато стана, за да провери водата във ваната. Коленете ми бяха розови. Той дръпна запушалката, за да изтече част от водата, след това влезе, като внимателно задържа ръката ми. Сви колене, за да се поберем и двамата, и седнахме един срещу друг, усмихнати.
— Ти се справи, Франки.
Погледнах го, бях усмихната, а след това преместих очи към водата и пламъчетата, които плаваха по повърхността. Умолявах ума си да запомни всичко и никога да не го забравя.
Думата
• Качествен ванилов сладолед
• 4 шота (около ¾ чаша) горещо, силно еспресо
Качествен натурален шоколад (начупен на парченца, след това разбъркан в горещото еспресо, за да се разтопи)
• Ликьор „Франджелико“ (по глътка към всяка порция)
• Разбита сметана (по една супена лъжица върху всяка порция)
• Сладки амарети (по една сладка, разтрошена върху всяка порция)
Загребете щедро количество сладолед и го сложете в малки купички или чаши. Налейте шот (приблизително три супени лъжици) еспресо върху всяка чашка. Прибавете от добавките, които предпочитате.
На сутринта, когато ставам, татко е навън, чака на един от столовете. Той е дребен човек, плешив, с увиснали бузи и кръгли очила. Вдига ръка, за да помаха, когато излизам, за да го поздравя. Пръстите му са почернели от работата като механик.
—
— Здравей, татко. Значи Даниъл ти е казал къде съм. Той кима. Сядам до него и той ми се усмихва.
Живях с татко през двете седмици преди погребението. Той настоя да спи на канапето, ставаше преди мен всяка сутрин и ми правеше кафе. Дните се търкаляха един след друг като бонбонки „Скитълс“, татко започна да върши всичко, освен да ме облича и да ме слага да седна на канапето, преди да отиде на работа.
Татко работи за брат си Марио и въпреки че чичо Марио бе настоял той да си вземе отпуск, за да остане с мен (да бъдем честни, това е невероятно!), татко отказа. Той приема работата си много сериозно. Така и не можах да си обясня дали това е проява на емигрантска работна етика, или просто си е такъв. Може би и двете.
Протяга ръка към моята и се мръщи.
— He мога да остана дълго,
— Всичко е наред, татко. Знам.
Стискам ръката му. Готова съм да изтърпя малко самота, само и само да не усещам празнотата и тишината и да остана далече от „празните“ ризи в гардероба.
Татко се оглежда, вдига очи към дърветата и слънчевите лъчи, които се сипят като конфети през малките пролуки. Сякаш не е на мястото си тук с кожените обувки и изгладената риза с къси ръкави. Като деца никога не ходехме на къмпинг.
— Имаш ли достатъчно храна? — пита той.
Кимам. Не споменавам Бела.
— Не исках да си мисля, че си гладна. Нали се храниш?
Кимам и наблюдавам как гърдите му се отпускат от облекчение. Скърби, тръшкай се, спи до обяд, оскуби си косата, ако искаш, но
