Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 25

— Здравей, любима.

— Здравей.

Гласът ми прозвуча дълбок и нежен.

Той пъхна пръст под презрамката на роклята ми и я смъкна от рамото. Целуна ме по врата. След това стори същото и с другата презрамка. Обърна ме и започна да обсипва с целувки врата ми. Сякаш прокарваше перце по кожата ми. Невероятно. Възбуждащо. Имах чувството, че стаята се върти.

Чух как ципът се спуска, усетих как роклята става хлабава и въздъхнах, докато се смъкваше. Ръцете му се плъзнаха към гърдите, досега скрити под плата. Дланите му ме притиснаха, докоснаха зърната ми, накараха ме да простена. Той ме притисна към себе си и аз го усетих през взетия назаем панталон. Извих ръка назад и се заех с колана му. Той свали ръцете ми, за да се справи сам, и аз чух как панталонът се смъква на пода, върху роклята ми. Обърнах се и поех лицето му между дланите си, а след това го привлякох към себе си и го целунах страстно.

Моят Алекс.

Той беше по риза, вратовръзка, чорапи и бельо. Дръпнах вратовръзката, а той разкопча ризата, сякаш проклетата дреха гореше. Гърдите ми се отриха в неговите и той изстена, докато се целувахме. Свали бикините ми, след това коленичи, за да ги смъкне по краката. Аз се измъкнах от тях, докато притискаше лице към мен. Досега не бях изпитвала подобно нещо. Имах чувството, че цялото ми тяло се разпада, а след това се озовах върху него, а той се отпусна под мен на пода от линолеум и нищо повече не ни интересуваше.

Бельото му не искаше да се махне. Той се поизправи и успя да го смъкне, след това заопипва пода, докато не намери малко пакетче. Наблюдавах го, докато си слага презерватива с разтреперани ръце, но се справи бързо, сякаш се беше упражнявал.

И двамата спряхме, все едно подът пропадаше. Това бе моментът, за който мислехме толкова отдавна, който бяхме планирали. Стаята отново беше на фокус; чаени свещи като хиляди слънца, бели пламъчета трепкаха около нас. Алекс беше в сянката на ваната, лицето му поруменяло, очите ококорени.

Той влезе бавно в мен, съвсем бавно. Болеше, но не чак толкова, колкото Джанет Лонгърст беше казала, а след това стана хубаво. Беше още по-хубаво, защото Алекс стенеше и повтаряше:

— Обичам те. О, господи, обичам те! О, господи!

Мигах бързо-бързо в мрака, обръщах внимание на всяко усещане. Коленете ми бяха на линолеума, хладният въздух драскаше зърната ми, Алекс заби върховете на пръстите си в бедрата ми.

Стисна ханша ми и ме залюля, докато не схванах ритъма, а той продължи да навлиза все по-навътре в мен. Правеше го все по-бързо и по-бързо.

— О, Франки…

Цялото му тяло се стегна, дъхът му застина в гърлото, отметна глава назад и после се отпусна.

Легнах върху него, кожата ми се притискаше в неговата и той ме целуна по челото.

— Добре ли беше? — прошепнах.

— Да, господи, да! — Последва нова целувка. Притискаше ме към себе си, прегърнал ме през голия гръб.

— Ти… добре ли си?

— Да. Да. Добре съм.

Целунах го и усетих, че по лицето ми се разлива усмивка. Имах чувството, че все още е вътре в мен; усещах го в мускулите, в плътта си. Болеше ме, но не беше чак толкова зле.