Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 24

Тръгнахме си от бала, хванати за ръце, без да обръщаме внимание на шеговитите подмятания на приятелите му.

Някой беше закачил консервени кутии за автомобила на баща му, сякаш бяхме младоженци. Около километър и половина по-надолу по пътя, както бях в дългата синя рокля, на токчета, аз слязох и ги развързах. Покрай нас профучаваха автомобили, надуваха клаксоните, момчетата висяха през прозорците, подсвирваха и отминаваха. Алекс протегна ръка през прозореца и им показа среден пръст, но през всичкото време беше ухилен; и двамата бяхме засмени.

Когато се регистрирахме в мотела, той заговори с рецепциониста с дебел глас. Аз стисках ръката му толкова силно, че се страхувах да не изпищя.

Алекс отключи вратата на стаята и ме пусна да вляза първа. Мокетът беше в меко синьо, леглото, застлано в износена кувертюра с флорални мотиви, които накараха Алекс да прихне.

— Баба е обзавела тази стая.

Аз пуснах щорите и се втурнах в прегръдката му, тръпнеща в очакване да усетя устните му. Целувахме се, докато лицето не ме заболя.

Бяхме се отпуснали върху синия мокет, роклята ми беше набрана на бедрата, когато Алекс се отдръпна, леко задъхан.

— Чакай.

— Да чакам ли?

— Имам нещо. — Посегна към раницата, която беше донесъл от колата, и дръпна ципа на предния джоб. Оттам изпаднаха чаени свещи. Той извади две шепи, след това порови още малко и извади черна запалка. Щракна и изви вежди към мен. — Ела с мен.

Пригладих роклята си, изправих се и го последвах в банята. Вътре имаше дълга флуоресцентна крушка. Имаше вана и ръчен душ, малка мивка с огледало. Забелязах, че червилото ми се е размазало около устата, а пъпката на челото, която бях замазала с коректор, беше заприличала на буца. Избърсах червилото с опакото на ръката, преди Алекс да изгаси лампата. Той запали свещите една по една и ги подреди около ваната. Аз събрах найлоновата завеса — също с флорални мотиви и със сиви петна мухъл отдолу — и я заметнах върху релсата, преди да завъртя кранчетата.

Пламъчетата на свещите затрепкаха над водата, която се изливаше във ваната, и аз престанах да забелязвам протрития линолеум и изпочупените плочки. Бяхме само ние двамата с Алекс, течащата вода и десетките малки пламъчета, които танцуваха над свещите.

Спрях кранчетата, докато Алекс палеше последната свещ и я поставяше на ръба на мивката. След това той пристъпи към мен, застана толкова близо, че усетих дъха му до бузата си.