Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 109

Смехът на Хюя отеква някъде в далечината; обръщам глава, за да установя откъде идва. И гласът на Джак е там, дълбок, приглушен. Сигурно са навън.

Зад чашата чай, в кафява чаша със същата чинийка, се вижда малък терариум, кръгъл като глобус, с кръгла дупка от едната страна. Основата е пълна с черна пръст, а отгоре има тъмнозелен мъх. Вътре се виждат растения, най-вероятно папрат, която прилича на малки борове, протегнали се към горната част на стъклото, а сгушена сред тях се вижда пътека, направена от пясък, поръсен с миниатюрни камъчета, която води към мъничка дървена къща. Направена е на ръка, стените са от кибритени клечки, подредени една върху друга, прозорците са колкото монети, а вратата е само за феи. Бръквам през отвора на терариума и докосвам покрива с върха на пръста си. Това е бунгалото. Отпускам се назад на канапето, одеялото се смъква до стъпалата ми, но аз разглеждам малкия стъклен глобус, сякаш е някакъв сън.

Навън все още е светло. Ставам и докосвам очерталите се в джоба ми ключове от колата. Откъсвам лист от тетрадката, която видях на масата в трапезарията, и пиша бележка с един от цветните моливи на Хюя. Пурпурен молив.

Благодаря ти.

Изливам студения чай в мивката и оставям бележката на плота в кухнята.

Същата нощ лежа будна и не обръщам внимание на Бела, която чука тихо на вратата. Чувам двамата с Даниъл отвън, тревожат се за мен, обсъждат какво да правят, след това настъпва тишина, когато се пъхват в палатките си. Тази вечер Даниъл не свири на китара и аз съм доволна.

Гледам тавана, дървените греди, тънките сиви паяжини в ъгъла, където паякът си е направил дом. Не мога да заспя и дори не се опитвам. Вместо това се връщам към дните, преди Алекс да загине. Онези дни бяха толкова обикновени, но ето че станаха болезнени, ярки, когато си ги спомням. И преди съм мислила за тях, много мислих, търсех нещо. Търсех знаци, че той ще умре. Знаци, които е трябвало да забележа. Скърцането на гъгрици, които предвещават смърт. Да съм стъпвала върху пукнатини? Числа, които носят нещастие. Черни котки.

Уикендът преди всичко да се промени, ходихме да хапнем в любимото ни кафене. Там се бях запознала със Съмър, която бях забравила. Алекс си поръча обичайното — голяма закуска без спанак и еспресо. Аз предпочетох гранола. Седяхме на маса край прозореца, наблюдавахме как хората доближават глави, за да прочетат залепеното на прозореца меню. Минаваха семейства с бебешки колички, възрастни двойки с малки, тромави кученца.

— Запознах се с нея тук — казвам му аз. Той продължава да чете вестника, разбира се. Той е част от миналото, а аз съм тук. Сийхокс все още не са изгубили. Чете за предстоящия мач и тогава си мисли, че имат шанс да победят.

— Съмър — продължавам с горчивина. — Тя дойде с Травис и аз се запознах с нея. Бях забравила. След това я видях отново и си поговорихме.

Алекс обръща страница.

— Тя е тук. И двете сме тук. Какво ще кажеш? Прилича на лоша шега.