Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 106
Хана Тъниклиф
Ставам отново.
— Много се извинявам, Франки.
Гласът ѝ идва някъде отдалече.
Алекс се е справил с проблема, като е обещал себе си на мен. Направил е отметка, направил е избор. Но какво е това? Какво е наистина това? Колко време е щяло да продължи? Ръката ми продължава да покрива устата. Аз треперя.
Съмър плаче.
— Много се извинявам. Не трябваше да го целувам. Той обичаше теб, сигурна съм. Не знам какво имаше между нас, но не беше като онова между вас двамата.
Не откъсвам очи от нея.
— Той те обичаше — повтаря тя.
Забелязвам, че кимам. Иска ми се да е истина. Да, така е. Той наистина ме е обичал.
Истина в минало време.
— Франки?
— Трябва да вървя — заявявам с неубедителен глас, който не звучи като моя. Прилича на глас от дълбините на съня. Сякаш идва изпод вълните.
— Моля те…
— Трябва да вървя.
Слънцето ме заслепява, докато шофирам. Само че в ума ми вали дъжд. Също като онзи ден, който ми се струва толкова далечен.
Дъждът блъскаше по прозорците, небето беше застрашително сиво. Типична за Западното крайбрежие буря щеше да се разрази всеки момент.
Алекс се прибра мокър. Косата му беше залепнала, от панталона му се стичаше вода и образуваше локвички. Вдигна поглед към мен — с чаша в ръка и свила крака под себе си на канапето.
— Здрасти. — Очите му блестяха. Той изрита обувките, смъкна якето и направи крачка към мен.
— Панталонът — посочих аз. Крачолите бяха мокри.
Той изви сладострастно вежди.
— Мокър е — обясних.
— Аха. — Смъкна го и го остави на купчинка на пода край вратата, след това пристъпи към мен. Беше в зелените боксерки, които му купих за миналия рожден ден. Ръцете му бяха замръзнали, от косата му продължаваше да капе вода, дори устните му бяха посинели.
— Ей! — Въпреки това се разсмях, опитах се да задържа чашата.
— Страхотни вълни — прошепна той до ухото ми и устните му оставиха студена диря по топлата ми кожа.
— Наистина ли?
Той притисна устни към рамото ми.
— Ммм, ммм. — Отметна косата ми от врата, остави следа от студени целувки по ключицата.
— Замръзнал си.
Кимна и пое чашата от ръката ми, остави я на пода. След това се приближи толкова много, че забелязах, че дори миглите му са мокри, а дъхът му мирише на плодове и мая, сякаш бе ходил да пие с момчетата бира, преди да се прибере. След това се приближи още повече. Горещи картофки, мокър неопрен, вакса за дъската. Устата му е топла, устните ледени. Целувка също както в гимназията. Дълга и бавна.
За момент се отдръпна, за да свали блузата ми през главата.
Усмихнах се.
— Липсваше ми.
— Ела тук — прошепна той в ухото ми. Върхът на носа му беше леден, докато ме полагаше на килима.
Завъртам волана, вземам завоя прекалено бързо, но успявам да изправя. Мигам с усилие.
За кого е мислил?! За мен или за нея?!
Когато колата поднася на алеята пред Джак, той тъкмо излиза от къщата. С работни ботуши е и държи ключове и портфейл.
