Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 104

— Не, не знае.

Двете с нея не откъсваме очи една от друга. Не помня кога съм вдигнала очи. Нейните са зачервени. Тя избърсва потеклите по бузите сълзи с опакото на ръката.

— Чувствам се като глупачка — заявявам студено и клатя глава.

— Исках да ти кажа направо. Не когато се срещнахме в гората, а следващия път. Поне така мислех. Само че Джак и Хюя бяха при теб. А след това… Не знам. Не очаквах да… — Тя не крие болката си. — Не исках да се окажеш толкова приятен човек. Ти си мила, държа се добре с мен и това направи нещата още по-лоши.

Разтривам слепоочията си с една ръка.

— А той обичаше ли те?

Съмър не отговаря. Чувам приглушените звуци откъм кафенето. Имам чувството, че мълчи безкрайно дълго, преди да отговори.

— Надявам се. Знам, че не трябва да го казвам.

Поглеждам я злобно и гласът ми се надига.

— Да, не трябва! — Изправям се, но не излизам от стаята. Насочвам пръст към нея. — Ние двамата щяхме да се женим. Известно ти е, нали?

Тя кима нещастно.

— Понякога човек не избира…

— Напротив — срязвам я остро аз.

Тя отпуска глава в ръцете си.

— Франки, моля те. Много те моля, седни.

— Човек избира. Сам решава дали да се забърка в нещо. Можеш просто да си тръгнеш. Можеш да вземеш решение.

Все още съм права. Ето че започвам да крача.

— Знам. Наистина знам. Моля те, седни…

— Ти си избрала да участваш. Никой не е притиснал пистолет в главата ти.

Гласът ми звучи високо и сякаш отскача в стените.

— Знаела си, че той ще се жени — обвинявам аз.

— Да… да, знаех. След като… започнах…

— След кое? — питам.

— Моля те, седни.

— Няма.

— Моля те, Франки.

— Няма!

Тя се втренчва в мен. Искам да повикам Алекс. Искам той да ми каже. Искам да разбера от него какво се е случило. Само че не мога. Сърцето ми бие силно. Гърдите ме болят.

Съмър снишава глас.

— След като започнах да се влюбвам в него. Когато той ти предложи, вече бях влюбена в него. Опитах се да се спра. Наистина опитах да спра да го обичам.

— Ти излизаше с Травис.

— Двамата скъсахме преди години. Травис беше… Травис е…

Сега, като тя заговори за него, започвам да си го припомням по-ясно. Смях, който отекваше в стаята. Размъкнат, зелен пуловер, който му „носи късмет“. Златен пръстен с печат. Шегобиец. Побойник.

— Помня го.

Съмър кима, сякаш е видяла спомена в главата ми.

— Алекс…

Когато я чувам да изрича името му, аз се мръщя. Гласът на Съмър омеква.

— Алекс се държеше мило с мен, след като Травис ме заряза. Тогава вече познавах всички. Ходехме заедно на сърф. Отразяваше ми се добре. Сърфът винаги ми се е отразявал добре. Особено когато мама започна да се вижда с нов човек, когато се преместихме… отново. Момичетата, които карат сърф, не бяха много. За мен беше по-добре да излизам с момчетата, отколкото сама. Беше по-сигурно. Алекс ме пазеше. Бях сигурна, че няма да ме остави в дълбокото, казваше ми кои места са опасни. Не беше като Травис. Травис пет пари не даваше дали…

Гласът ѝ пресеква и аз разбирам, че мисли за Алекс, под водата. Как се носи. Безжизнен е. Форма, силует, обгърнат в черно. Ръцете и краката му са отпуснати. Също като буквата X. Тя започва да плаче отново, но прочиства гърло и продължава с променен глас.