Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 147

— Умник — процеди той, — голям умник. Толкова по-зле за теб.

53

— Ти си идиот — каза Барбара Джейн на съпруга си. След това се обърна към снежнобелия померански шпиц в скута си: — Нали така, Джони? Да, Джони Карсън също те мисли за идиот!

Феърчайлд седеше заедно с жена си на терасата с изглед към басейна. Тя беше облечена с бял екип за тенис с толкова къса пола, че й се виждаше задникът. Той не отговори нищо на обидната забележка. Какво би могъл да каже?

— Направо не мога да повярвам! — възкликна Барбара Джейн. — Как така не си ми казал за секретарката и за кашата, която си забъркал. Но онова, което наистина не ми го побира главата, е, че си оставил следа на хартия. Можеш ли да повярваш, че е надробил такава глупост, Джони? Не, и аз не мога.

— Виж, трябва да…

— Кажи ми нещо, Боб. Просто трябва да знам. Защо й изпращаше чековете през фондацията? Защо просто не й даваше парите в брой?

— Защото щеше да се налага да ги искам от теб! — провикна се той и ясно показа колко му е неприятно, че тя държи парите. После сниши глас. — Освен това сумата беше съвсем малка. Реших, че щом фондацията раздава такива суми всяка година, никой няма да забележи.

— И сигурно си казал на счетоводителя на фондацията, че съм одобрила разхода?

— Да. Както вече ти казах, сумата е съвсем дребна.

— Боже! — поклати глава Барбара Джейн. Толкова й беше омръзнало всичко това. До гуша й беше дошло да е съпруга на политик и наистина й беше дошло до гуша от самия него. Този мъж просто я изтощаваше. — Нали разбираш, че ще трябва да предприемеш нещо по въпроса?

— Какво например?

— Боб, Мелинда Стоу може да направи нещо много повече от това да те злепостави. Излъгал си, че си убил човек при самозащита! Сигурно няма просто да отидеш в затвора — не и със съдебни заседатели от Тусон, — обаче със сигурност това е краят ти в политиката, след като така нескопосано си потулил тази история.

— Ще унищожа документите.

Барбара Джейн обхвана с длани муцунката на померанския шпиц, взря се във влажните му кафяви очи и възкликна:

— Чу ли го, Джони Карсън? Чу ли глупавия стар Боб? Щял да унищожи документите. — Тя погледна съпруга си и попита: — Я ми кажи нещо, Боб, ще унищожиш ли и счетоводителя, който е изпращал чековете на Мелинда? Ще унищожиш ли и онзи Демарко, който е разговарял с нея? Ще унищожиш ли и човека, който е изкопчил сведенията, като е хакнал компютрите на фондацията и вероятно е направил копия на счетоводните документи?

— Затова разговарям с теб, по дяволите! Трябва да ми кажеш как да се оправя с тая бъркотия.

— Боб наистина ли изруга пред мен, Джони?

— Извинявай, но имам нужда от съвет. Така че престани да говориш на кучето, ако обичаш, и ми кажи какво да направя според теб.

— Наистина не знам какво трябва да направиш, Боб. Обаче знам, че с политическата ти кариера е свършено, ако това излезе на бял свят. Може би е най-добре да се обадиш на Махоуни и да му кажеш, че сте квит. Кажи му, че ако си мълчи за потулената история, и ти няма да кажеш нищо за дъщеря му и за казиното. А после явно ще трябва да се надяваш, че случката с Мелинда Стоу няма да се разчуе.