Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 149

Можеше да се срещне с Мелинда и да й предложи огромна сума, за да отрече историята, която бе разказала пред Демарко, но сигурно нямаше да се получи. Демарко веднъж вече беше изтръгнал признанието й, а ако някой я заплашеше с наказание за укрити данъци, обвинение в заговор за укриване на престъпление или някоя друга проклетия, тя щеше да разкаже всичко, което знае. Дадеше ли й още пари, за да откупи мълчанието й, само щеше да влоши нещата. Представяше си го — упоритият интервюиращ от „60 минути“ изтезава него и Мелинда по телевизията, а ако се опитаха да увъртат, водещият щеше да я обвини, че лъже. Феърчайлд щеше да изглежда адски виновен. Не, нямаше да постигне нищо, ако й платеше още пари.

Обаче, току-виж, успял да я убеди да се качи на самолета и просто да изчезне. Щеше да й осигури нова самоличност, да й даде един куфар с пари и тя щеше да си живее царски на някое евтино място — в Еквадор или в Панама, където можеше да си позволи готвач, прислужница и къща на брега. Само че сигурно и това нямаше да се получи. Махоуни имаше толкова голямо влияние, че щеше да поръча на някоя федерална агенция да я намери и Феърчайлд отново щеше да се озове в същото положение.

Померанският шпиц отново излезе на балкона и започна да го лае, все едно бе някакъв обирджия, когото никога преди не бе виждал. Феърчайлд се озърна за нещо, което да хвърли по него, но подръка му бяха само кафените чашки, от които бяха пили с Барбара. Усмихна се насила и протегна ръка кучето да го помирише, за да го подмами по-наблизо.

— Ела тук, Джони, малък негоднико. Ела тук.

Ако кучето се приближеше достатъчно, щеше да го сграбчи и да го хвърли в басейна. Поне си мислеше, че ще успее да го метне толкова надалече. А ако пропуснеше…

Имаше само едно нещо, което можеше да предприеме по отношение на Мелинда Стоу.

54

— Идеята си я бива, шефе — каза Били. — Много по-добре от кирка и лопата.

Били издърпа някакъв лост и багерчето загреба още малко пръст. Ровът вече беше дълъг около два метра и дълбок метър и петдесет.

— Опитай още веднъж — нареди Делрей. — Би трябвало да е достатъчно дълбоко.

— Сигурен ли си? — попита Били. — Много е забавно да се действа така.

След като излязоха от Атлантик Сити, бяха поели по Блек Хорс Пайк и Делрей забеляза строителните работи на пътя. Разширяваха някакъв участък — още не бяха поставили настилката — и от едната страна садяха дървета, за да стане по-красиво. Делрей нареди на Били да спре колата близо до един жълт багер, целия опръскан с кал. Беше неделя и той реши, че щом работниците не са започнали работа досега, най-вероятно няма да се появят и по-късно. А хората, които минаваха с колите си, нямаше да обърнат внимание на човек с багерче в участък от пътя в ремонт, отделен с оранжеви конуси. Отне му цели две минути да запали машината.