Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 148

— Това ли ме съветваш? Да се доверя на Махоуни?

Барбара Джейн се изправи и приглади гънките на късата си пола.

— Имам среща с момичетата в клуба. Ще си носим ракетите, но всъщност ще седим, ще пием коктейли и ще зяпаме задника на новия професионален треньор, който са наели. Така че трябва да вървя. А докато ме няма, Боб, искам просто да седиш тук и да мислиш. Ако постоиш достатъчно дълго, може и да измислиш някакво решение.

Барбара Джейн навря кучето в ръцете му.

— Ето, поговори с Джони Карсън. Той има много добри хрумвания.

* * *

Веднага щом жена му излезе, Феърчайлд пусна кучето на земята и го изрита в задника. То излая и хукна навътре в къщата. Боб открай време ненавиждаше малкото нищожество.

През последните четири години бе направил всичко по силите си да го номинират за вицепрезидент на следващите избори. Много политици се отнасяха презрително към поста на вицепрезидента, който имаше почти безгласна церемониална роля. Изнасяше речи и се снимаше на мероприятия, които не заслужаваха ценното време на президента. Боб обаче искаше да го споменават в учебниците по история, а ако завършеше кариерата си като конгресмен, дори в Аризона нямаше да го помнят. Щеше да е различно, ако станеше вторият в държавата. Знаеше, че осем от четирийсет и тримата американски президенти са починали по време на мандата си и са оставили Белия дом в ръцете на вече съвсем не безгласния вицепрезидент, обект на всеобщия присмех. Шансовете не бяха големи, но не бяха и лоши.

За пръв път вероятността Феърчайлд да бъде второто име в избирателната бюлетина бе изключително висока. Той имаше подкрепата на традиционните консервативни гласоподаватели и на големите републикански дарители и — благодарение на парите и съветите на Барбара — беше добре приет сред членовете на латино общността. Те наистина бяха важни гласоподаватели в днешно време. Обаче сега копелето Махоуни разполагаше с информация, която можеше да провали всичките му планове.

Махоуни щеше да изчака Боб да получи номинацията и после щеше да изпее каквото знае за Мелинда Стоу. Боб нямаше да отиде в затвора, задето е застрелял онази отрепка — нападателят имаше нож. Надали изобщо щеше да се стигне до процес. Щеше да бъде неговата дума и официалните полицейски доклади срещу показанията на Мелинда Стоу. Обаче укриването на историята беше проблем, то щеше да го провали.

Виждал беше какво се случва с политици, които се опитват да прикрият простъпките си: Никсън, Клинтън. Само как погнаха Джон Едуардс. Ако Мелинда Стоу разкажеше историята си публично — че той от години й плаща да си мълчи за случилото се през онази нощ на тясната уличка в Тусон… Е, край с политическата му кариера. Без съмнение.

Така че какви варианти имаше?

Можеше да не предприема нищо, както бе предложила Барбара Джейн. Разполагаше с информация за дъщерята на Махоуни, която можеше да провали кариерата му, така че Махоуни вероятно нямаше да използва наученото за Мелинда Стоу. Обаче последното, което искаше, е Махоуни да има такава власт над него. Джон Махоуни просто беше твърде отмъстителен и непредсказуем. Другият проблем беше, че знаеше не само Махоуни: онзи гадняр Демарко и човекът, който беше проникнал във ведомостите на фондацията. За тях той не се притесняваше много-много, защото те можеха да бъдат… редактирани. Не, проблемът не бяха документите, а обяснението на Мелинда относно тяхното значение.