Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 146

Сега какво? Какво беше открил Макгрудър този път?

Тед се помъчи да не реагира, когато видя Делрей с Макгрудър, но беше сигурен, че не успя. А Делрей водеше още един тип, някой си Били, пълна откачалка. Обикновено Делрей работеше сам, но когато му трябваше още един чифт ръце — или още един пистолет, — му помагаше Били. А това не беше добре.

Тед беше чувал една история за Били. Изпратили го да прибере парите от някакъв тип, който дължал на Ал няколко хилядарки. Същия ден Били бил гледал филм, в който един гангстер провесил някакъв мошеник от прозореца и заплашил да го пусне, ако не плати. Същото направил и Били с длъжника на Ал — само дето неволно го изпуснал. „Опа!“, възкликнал Били, докато нещастникът летял пет етажа и се приземил на главата си. На Ал обаче никак не му било забавно, понеже не можел да си вземе парите от мъртвец, затова си ги удържал от заплатата на Били.

Макгрудър седна на стола пред бюрото на Тед и дебелият му задник зае цялата седалка.

— Предупредих те и Гюс да е тук — заяви Макгрудър.

— Идва. Защо? Какво става?

Гюс Амато влетя в кабинета.

— Здрасти, извинявайте, че закъснях. Някакви тъпи електричари прецакаха асансьорите.

Били се засмя, като видя Гюс. Макгрудър не се засмя. Надигна се от стола с известно усилие и се приближи към Гюс.

— Мамка му! — възкликна той. — Виж се само. Ама наистина, виж се! Тази скапана обеца, тези смешни ботуши! Приличаш на педал, избягал от родео.

— Аз само…

— Ами ако трябваше да свършиш нещо, а? — попита Макгрудър. — Ако трябваше да пречукаш някого? Представям си как свидетелят казва: „Да, господин полицай, беше един къдрав педал с бели ботуши“.

— Не съм педал…

— Млъквай! — кресна му Макгрудър.

Докато Макгрудър разговаряше с Гюс, Делрей крачеше из кабинета на Тед. В момента стоеше зад гърба му и разглеждаше дипломите му от Университета в Невада, окачени на стената. Тед погледна назад към него веднъж, защото не му беше приятно Делрей да стои зад гърба му, после се помъчи да не му обръща внимание.

— Искам да си закараш задника във Фили до края на деня — нареди Макгрудър на Гюс. — Ясно ли е?

— Да, но…

— Ей, Пат, какво си въобразяваш, че правиш? Гюс работи за мен.

Тед забеляза движение с ъгълчето на окото си и понечи да помръдне, но се оказа твърде бавен. Делрей беше смъкнал една от дипломите му от стената и я разби в главата му. Стъклото се натроши в главата на Тед и хартията се разкъса. Рамката падна върху раменете му, а няколко парченца счупено стъкло се врязаха в лицето му.

— Мълчи — тихо нареди Делрей на Тед.

Тед се разтрепери. Нямаше начин Макгрудър да постъпва така без разрешението на Ал.

Макгрудър погледна към Тед, после продължи да дъвче Гюс.

— То е като в спорта. Когато някой сгафи, го изпращат във Втора лига, за да се стегне и да си прочисти главата. И ти отиваш там. А сега се омитай от тук и ще се видим утре, за да ти възложа работа, която тъпак като теб може да свърши. И ако пак си с тези ботуши…

— Няма — обеща Гюс. Отново погледна към Тед, сви извинително рамене и излезе от стаята.

Макгрудър се върна на стола пред бюрото на Тед и седна, задъхан само от краткия разговор с Гюс. Взря се в Тед за няколко секунди, мъчейки се да успокои дишането си.