Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 145

Гледката на двамата мъже — затлъстели и застаряващи, — голи и клатушкащи се към сауната, беше почти комична.

— Да не би да е твърде топло за вас? — попита Кастиля.

— Не, приятно е — отвърна Махоуни.

— Е, значи смятате, че сте измислили как и двамата да получим каквото искаме.

— Да. Моето желание е дъщеря ми да не влезе в затвора и Тед Алън никога повече да не припарва нито до нея, нито до мен.

— Тогава ми дайте парите — каза Кастиля — и онзи тип, Дени Рийд, ще влезе в затвора вместо дъщеря ви.

— Не. Не искам да се стига до процес и няма как да съм сигурен, че Рийд няма да изпее всичко в даден момент. Дени не ми прилича на човек, на когото можеш да се довериш.

Кастиля се засмя.

— А вашата идея каква е? — попита той.

Махоуни му обясни и когато приключи, Ал Кастиля видя Махоуни в напълно различна светлина.

— За колко пари става дума? — попита Кастиля.

— Не съм сигурен, но са поне няколко милиона, а вероятно и много повече. Възможно е да са десет или дори двайсет милиона.

— А конгресният център?

— Ще се откажете от него. Не ме интересува дали ще го построите, но ще го направите без моя помощ. Разберете, че и бездруго може да минат години, преди това да се случи. Във Вашингтон не работим толкова бързо, а има и редица променливи, които човек не може да контролира. Дори аз не мога. Но ако искате да продължите с депутатите от Джърси, пет пари не давам, просто няма да помогна.

Кастиля поседя, вперил поглед в Махоуни, после се изправи и изля вода върху нагретите камъни в ъгъла на сауната. Водата изсъска, надигнаха се облаци пара и двамата мъже се намръщиха, когато в дробовете им нахлу горещ и влажен въздух.

Кастиля се върна на пейката и заговори:

— Знаете ли, когато бях млад и се издигах в организацията, нямах нищо против гадориите, които съпровождаха работата. Обаче на тази възраст ми се ще да я карам по-леко. Нямам желание да трупам повече богатства и със сигурност не искам вие или федералните да ме вземете на мушка.

Махоуни кимна. Разбираше какво му казва мафиотът. На даден житейски етап просто се пресищаш и спокойствието става по-важно от богатството и властта. Самият Махоуни почти беше достигнал този етап. Почти.

— Значи се споразумяхме? — попита той.

— Да, споразумяхме се.

Махоуни се облегна и затвори очи. Не му беше приятно онова, което току-що беше сторил, но изпита облекчение.

— Мисля просто да си поседя така — каза Кастиля. — Парата ми е приятна.

— Да, на мен също — съгласи се Махоуни. — Ще изхвърля малко алкохол с потта.

Кастиля се засмя.

— Колко деца имате? — попита след малко.

— Три. Всичките момичета. Моли е средната.

— Аз имам две: момче и момиче. Синът ми е ветеринар, можете ли да повярвате? Живее на запад в някакво градче с няма и четиристотин жители. Лекува овце и прасета. Но е свястно хлапе. Гордея се с него. Дъщеря ми обаче е друга история. Това момиче…

52

— Бъди в кабинета си в десет — нареди Макгрудър. — И Гюс да е там.

— Не работя за теб, свинска зурла такава! — изкрещя Тед по телефона, но Макгрудър вече беше затворил.