Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 103

Що се отнася до Моли, на Ема й беше жал за момичето. Не я познаваше, но допускаше, че Демарко сигурно е прав и че тя не е извършила престъпление. Ема беше заинтригувана и от смъртта на Ричард Претър и се питаше дали нюйоркските ченгета не са се объркали и дали той в действителност не е бил убит.

А убийството не е скучно.

Ако Кембъл — или Макграт — беше убил Претър, трябваше най-напред да дойде в Манхатън. Кембъл беше само на четири часа път с кола в Чеви Чейс в Мериленд. Можеше да тръгне от службата си в пет следобед и да бъде в Ню Йорк към девет-десет вечерта. Щеше да има предостатъчно време да се срещне с Претър, да го напие и към един през нощта да го хвърли през прозореца. Ако си тръгнеше веднага след смъртта на Претър, Кембъл можеше да е на бюрото си в Мериленд още на следващия ден. Изморен, но навреме за началото на работния ден.

На Макграт щеше да му е по-трудно. Пътят от Мъртъл Бийч до Ню Йорк беше дванайсет часа с кола. Ема провери в интернет и установи, че компанията „Спирит Еърлайнс“ извършва двучасови директни полети от Ню Йорк до Мъртъл Бийч, които биха улеснили нещата. Но пътуването със самолет оставя електронна следа. По-точно, щеше да има следа, ако Макграт лети с гражданските линии, но не и ако наеме частен самолет или има разрешително за пилот и притежава свой самолет. Мамка му. Нуждаеше се от Нийл.

Ако Кембъл беше отишъл с автомобил до Ню Йорк, тя знаеше от опит колко трудно се пътува от Мериленд, ако избягваш платените магистрали. А ако колата на Кембъл беше с чип за електронен абонамент, щеше да има данни за платените такси. Без достъп до компютрите на абонаментната система обаче тя нямаше как да разбере дали е плащал. Същото важеше и за Макграт. Нийл щеше да й каже дали той е пътувал с гражданските авиолинии, или е наел чартърен полет с кредитната си карта. Само че Нийл го нямаше.

Ема се позамисли, после се обади на свой бивш колега от Пентагона, впоследствие прехвърлен в Министерството на вътрешната сигурност. Помоли го за услуга — да провери в Службата за сигурност на транспорта дали Макграт е летял до Ню Йорк. Освен това го помоли да упражни малко натиск и да разбере от Федералната авиационна агенция дали Макграт има разрешително за пилот. След единайсети септември не беше необичайно от Министерството да отправят запитване за пилотско разрешително. Половин час по-късно човекът й звънна с отрицателен отговор на всички въпроси. Макграт нямаше разрешително за пилот и не беше летял с гражданските авиолинии до Ню Йорк.