Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 104
Майк Лосон
Ами сега? Според Демарко тези двамата бяха най-вероятните убийци. Той твърдеше, че Макграт излъчвал съмнителни сигнали — каквото и да означаваше това, — а Кембъл му се струвал твърде слабохарактерен, че да убие човек. Ема нямаше представа дали Демарко е прав, но щеше да му се довери и да се съсредоточи върху Макграт. Което означаваше, че най-вероятно ще вземе следващия полет за Мъртъл Бийч и ще се опита да разбере къде е бил Макграт в нощта на убийството на Претър. Само че не беше сигурна, че й се занимава точно с това.
Дъждовни капки започнаха да обстрелват прозореца на кухнята и Ема възкликна на глас:
— Е, какво пък толкова!
От Маклийн, Вирджиния, до Мъртъл Бийч в Южна Каролина се стигаше за седем часа с кола. Пътуването с гражданските линии щеше да отнеме четири часа, защото нямаше директни полети от Вашингтон. С частен самолет обаче щеше да стигне за час-два.
Което означаваше, че Ема ще рискува живота си.
Неин дългогодишен познат, който между двайсетата и трийсетата си година пилотираше реактивни самолети за флота, притежаваше чесна заедно с двама свои приятели. Нямаше обаче пари да лети толкова често, колкото му се искаше, затова, ако Ема платеше горивото и летищните такси, беше готов да я откара където пожелае. Проблемът беше, че той отдавна вече не беше на трийсет. Беше навършил седемдесет и две: Зрението му още беше добро и човекът беше в страхотна форма за възрастта си, но все пак…
— Ед, трябва да стигна до Мъртъл Бийч — осведоми го Ема, когато му се обади. — Ще ме закараш ли?
— И още как — възкликна Ед. — Кога искаш да тръгнем?
— Веднага щом заредиш самолета. — После Ема се замисли за дъжда и додаде: — Така де, иска ми се тръгнем веднага, но времето…
— О, това е нищо — увери я Ед. — Летял съм в сто пъти по-лошо време.
Лайл Уолас, началник на полицията в Мъртъл Бийч, затвори телефона и кимна на Ема.
— Е, сестро, според капитан Сътър ти си способна да ходиш по вода, свирейки на банджо. Заплаши ме, че ако не ти помогна, ще долети тук и ще ме натупа. Така че питай.
Капитан Сътър беше бившият военен, сега детектив в нюйоркската полиция, с когото Ема беше разговаряла в Ню Йорк за смъртта на Претър. Беше помолила Уолас да му звънне, защото знаеше, че капитанът ще потвърди самоличността й и ще убеди местната полиция да й съдейства. Никак не й се вярваше Уолас да се страхува, че някой ще го „натупа“. Имаше размерите на хладилник.
— Както ви казах, началник, интересува ме какви сведения можете да ми дадете за Ръсти Макграт.
Уолас направи гримаса, все едно темата е болезнена за него.
— Старият Ръсти… Ами мога да ви кажа, че животът му е посветен най-вече на жените и забавленията. Вършее сред местните дами — и омъжени, и неомъжени. Неколцина съпрузи му се вбесиха, обаче това винаги свършва зле за съпрузите.
— В смисъл?
— Виждали ли сте Ръсти? — попита Уолас.
— Още не — отговори Ема.
— Известно време игра лайнбекър в професионалната лига и ако се съди по вида му, още би могъл да играе на този пост. Вдига тежести, ходи на джогинг и на фитнес. Както и да е, няколко мъже… как да го кажа, засегнаха се, че Ръсти спи с жените им, и той ги преби от бой. Никога не е започвал сбиванията, просто си седи и дразни онези типове колко готини са съпругите им в леглото и те първи налитат на бой. После той омита пода с нещастника. Ще ви кажа още нещо за Ръсти — двамата сме си разменяли остри реплики по този въпрос. Нали знаете за прочутата седмица на мотоциклетистите, която организираме тук?
