Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 105

Майк Лосон

— Не — призна Ема.

— Всяка пролет тук се събират няколкостотин рокери. Повечето са просто свестни стари момчета на четирийсет-петдесет години, които в продължение на една седмица си въобразяват, че са Ангелите на ада. Човек трябва да има доста добре платена работа, за да си позволи машините на тези типове, затова повечето са работяги, които обичат да карат мотоциклети. Както и да е, всяка пролет за една седмица градът се пълни с рокери, които вдигат шум до небесата и се напиват. И абсолютно всяка година, както сьомгата хвърля хайвера си, Ръсти се сбива с някой от тях. Отива в някой бар, избира си едър мъжага и започва да зяпа жена му или да го поднася, че е пъзльо, издокаран в кожа, а онзи, за да спаси гордостта си, е принуден да се хвърли на Ръсти. И той, точно както постъпва с нещастните съпрузи, размазва горкото копеле от бой. Разбирам да се беше случило само веднъж, ама както ви казах, става всяка година. Ръсти сякаш поддържа форма, като наранява хората. Предупредих го, че ако се случи и следващата година, ще го тикна зад решетките, дори да се наложи да излъжа за обвиненията.

— А с какво се занимава, когато не бие хора?

— Забавлява се. Ходи на мачове, обикаля с огромната си яхта, на която живее, ходи на лов и за риба, кара всъдеходи. Просто се забавлява. Представя се за инвеститор, оттам му идвали парите, но не съм сигурен дали това отговаря на истината.

— Защо?

— Познавам някои хора тук, умни хора, бизнесмени, банкери, такива. Те са говорили с Ръсти за акции и за ценни книжа, сигурно са го молили за съвет, но някои са ми казвали, че той май не разбира много от тези неща. Може просто да е предпазлив, да не си показва картите, но според финансистите не е така. Аз пък подозирам, че пренася наркотици с яхтата си, затова, понеже Ръсти направо ме вбесява, изпратих един инспектор от наркоотдела да го следи цял месец. Нищо не излезе.

Ема мина през гипсовата арка и влезе в жилищния комплекс. Беше от онези постройки, в които всеки апартамент има тераса към басейна — привлекателно място за младите и сексуално хиперактивните. Край басейна имаше бирени бутилки от несекващото парти.

Тя звънна на вратата на апартамент на третия етаж. Наложи се да натисне звънеца два пъти, преди да й отвори пищна брюнетка по къси панталонки и потниче. Размахваше ръце във въздуха, защото току-що се беше лакирала.

— Да?

— Вие ли сте Тами Дойл?

Демарко беше казал на Ема, че гаджето на Макграт се казва Тами, а началник Уолас — след няколко телефонни разговора с барове край кея, където Макграт държеше яхтата си — успя да узнае фамилията и адреса й.