Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 101

Бенедето сякаш прочете мислите на Демарко.

— Отказах цигарите преди десет години, ям червено месо само два пъти седмично и пия „Слим Фаст“ на обяд. А оная ми работа… е, от мен да го знаеш, не ми трябва скапаната виагра.

Е, слава богу, поне все още говореше като мафиот.

— Как е майка ти? — попита Бенедето.

— Здрава като бик — отговори Демарко.

— Браво на нея — засмя се Бенедето. — Мисля си, че тая жена ме мрази в червата. Все едно аз съм виновен, че баща ти… сещаш се.

— Дааа — рече Демарко.

Баща му бе умрял, докато работеше за Таляферо — три куршума в гърдите, — но Тони Бенедето нямаше нищо общо с тази история. Поне Демарко така смяташе.

— Веднъж — поде Бенедето, — ти беше десет-единайсетгодишен и играеше бейзбол в училището, спрях да те погледам как батираш. Майка ти ме видя да стоя там и тутакси дотича да ме предупреди, че ако се приближа до теб, ще ми изтръгне сърцето. Сериозно говореше. Боже, адски се засрамих. Сигурно хората, които са я чули, са ме взели за някакъв извратеняк, който малтретира деца.

— Помня — увери го Демарко.

Майка му бе направила всичко възможно да го държи настрана от света на баща му.

— Майките и техните малки — замислено изрече Бенедето. — Няма значение дали са патици, кучета или хора, ако една майка те възприема като заплаха за детето си… по-добре внимавай.

— Да — съгласи се Демарко. И реши да сложи край на темата. — Познаваш ли един тип на име Тед Алън? Управлява казино в Атлантик Сити.

— Може би — сви рамене Бенедето. — Защо питаш?

— Трябва ми информация за него. Искам да знам кой е шефът му. — Демарко видя, че обяснението му е недостатъчно, и добави: — Забъркал се е в нещо, което според мен няма да се хареса на боса му.

— Да не си тръгнал да правиш услуга на боса му, а?

— Не, опитвам се да направя услуга на моя шеф, а за целта трябва да разбера за кого работи Тед.

Бенедето се замисли за момент и сякаш реши, че истината няма да му навреди.

— Работи за Ал Кастиля. Тед беше още хлапе, тъкмо беше завършил гимназия, но успя с нещо да впечатли Ал. Доколкото чувам, Ал навремето имал нещо с майката на Тед. Както и да е, Тед за нула време завърши колеж и започна да работи за Ал, първо във Вегас, после във Филаделфия, а сега в Атлантик Сити. Добър е за фасада, понеже досието му е чисто. Обаче ще ти кажа нещо — може и да изглежда като спретнат студент от Бръшляновата лига, обаче е зло копеленце.

— Сигурен ли си?

— Така съм чувал — сви рамене Бенедето, — все слухове за номерата, които е въртял.

— Разкажи ми за Кастиля. Що за човек е? С какво се занимава напоследък освен с казиното на Алън?

Бенедето впери поглед в него за момент, после каза съвсем тихо:

— Носиш ли микрофон?

— Какво? Не, по дяволите — възкликна Демарко. Изправи се, свали сакото си и се завъртя, така че Бенедето да му огледа гърба. — Искаш ли да се съблека?

— Не, няма нужда, не би направил такава глупост. — Бенедето помълча, преди да заговори отново. — Какъв е Ал? Ами като мен, струва ми се. Направи няколко каубойски простотии преди време, както постъпва човек, когато се опитва да се докопа до върха, но вече е стар. Видя как ФБР прибра почти всички тук, в Ню Йорк, затова се е научил да стои на няколко крачки от онова, което може да го вкара в панделата. Искам да кажа, ако някой във Фили продава дрога и си делят мангизите, Ал може и да получава дял, но няма да го видиш да припарва до сделка с наркотици. Повечето му дела са законни. Има жилищни сгради, пълни с хора, които си плащат наема, дял от циментов завод, няколко ресторанта и транспортна компания, която сигурно превозва неща, които не би трябвало, но той внимава. Има и казиното. Знам, че и от там получава дял — знам го, защото Тед Алън работи за него, — но няма да откриеш името му на нищо, свързано с казиното, нито ще можеш да проследиш някакви пари обратно към него. Затова бих казал, че е бизнесмен — като мен, — което не означава, че няма да ти отреже проклетата тиква, ако му въртиш номера.