Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 102

— Ами търговия с акции по вътрешна информация? Според теб Кастиля ще се набърка ли в такова нещо?

— Търговия с вътрешна информация? Това е най-тъпото престъпление, което са измислили. Винаги има някой вътрешен човек, който иска да направи пари, защото знае неща, които смотаняците отвън не знаят. Това е бизнес.

— Да, може и така да е — съгласи се Демарко. Нямаше смисъл да подема дискусия с Тони Бенедето за етичната страна на търговията с вътрешна информация. — Обаче би ли се забъркал в подобно нещо Кастиля?

— Надали. Тая сфера е твърде далече от зоната на комфорт на Ал. Търговията с вътрешна информация е престъпление, свързано с Уолстрийт. Е, онези наистина са престъпници. Крадат милиарди, обаче никога не влизат в затвора. Как така проклетият Закон срещу рекета и корумпираните организации не ги засяга?

Уха, дори мафията ненавиждаше мошениците от Уолстрийт. Или може би просто им завиждаха.

— Както и да е, защо разпитваш за Ал и за търговията с вътрешна информация?

— Защото този Тед е съучастник в измама с търговия с вътрешна информация. Погнали са го КЦКФБ, прокуратурата и един адски вбесен политик. Започвам да се съмнявам, че Ал знае какви ги върши Тед.

Демарко беше стигнал до този извод, защото Тед отчаяно се опитваше да си върне половината милион, конфискуван от правителството. Ако Ал Кастиля знаеше какво прави Тед, сигурно просто щеше да отпише загубата в замяна на помощта на Махоуни за строителството на конгресния център.

— Според теб какво ще направи Кастиля — попита Демарко, — ако Тед се забърка в нещо такова без неговото одобрение?

— Не споменах ли, че Ал реже главите на хората? Е, не беше метафора.

Демарко не можеше да повярва, че старият гангстер току-що беше изрекъл думата „метафора“.

36

Основната причина Ема да се съгласи да помогне на Демарко беше фактът, че според прогнозата за времето през следващите четири дни щеше да вали проливно, което щеше да й попречи да свърши в двора нещата, които си беше намислила.

Тя скучаеше.

Усещаше обаче, че Демарко премълчава нещо, а когато откриеше какво, щеше да му го татуира на дебелия врат. Не вярваше на историята, че някакъв конгресмен се опитва да притисне Махоуни. Е, вярваше, доколкото й беше ясно какво безскрупулно копеле е Махоуни, затова нямаше да се учуди, ако друго безскрупулно копеле изрови нещо съмнително около бившия председател на Камарата на представителите и се опита да се възползва от положението. Не приемаше обаче, че случващото се не е свързано по някакъв начин с Моли. Конгресменът Махоуни беше толкова егоцентричен, че може би както обикновено се стремеше да бъде номер едно и беше изтласкал на заден план проблемите на дъщеря си. Както и да стояха нещата, Ема усещаше, че Демарко не й казва всичко.