Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 100

— Добре — каза тя накрая, — стига да не пречи на работата, която имам тук.

— Благодаря, признателен съм ти. Не се съмнявам, че Моли също.

Ема сигурно щеше да го убие, когато разбереше, че я лъже.

35

Едно от нещата, които Демарко трябваше да свърши, беше да разбере кой е гангстерът, за когото работи Тед Алън. Нямаше начин този тип да има самостоятелен бизнес. Тед беше твърде млад, за да разчита само на себе си като управител на казино като „Атлантик Палъс“. Демарко можеше да помоли Махоуни да говори с отдела на ФБР за организирана престъпност, но така Бюрото щеше да надуши, че става нещо, а не се знаеше какво ще направят тези търсачи на евтина слава. Затова Демарко реши да се качи на самолета за Ню Йорк и да попита друг гангстер. Така щеше да навести майка си и да пренощува при нея в Куинс. Чувстваше се виновен, че при последното си посещение в града се запи със Сал Анселмо и дори не й се обади.

Демарко познаваше няколко гангстери, а ги познаваше, защото баща му беше един от тях. Джино Демарко беше бияч и понякога — наемен убиец, който бе работил за вече мъртвия гангстер Кармайн Таляферо, чието място бе заел Тони Бенедето.

Тони имаше тесни рамене, малко коремче, голям нос и боядисана смолисточерна коса, която беше в нелеп контраст с неговото набраздено четирийсет и четири годишно лице. Предпочиташе у дома да носи анцузи и днес си беше избрал черен, със златисти вертикални ивици отстрани. Беше обут със спортни обувки за маратонско бягане.

Тони седеше на кухненската маса в къщата си в Куинс и си мереше кръвното, когато Демарко влезе. Изпъна пръст, за да му даде знак да почака, и примигна през бифокалните стъкла на очилата си срещу дигиталния дисплей на бялата кутийка пред себе си. Вдигна глава и се усмихна.

— Сто трийсет и пет на седемдесет и девет. Не е зле. Холестеролът ми е две цяло и десет, а пулсът ми, освен ако някой адски не ме ядоса, обикновено е към седемдесет и пет. — Свали маншета на апарата за кръвно от ръката си. — Обзалагам се, че съм в по-добра форма от теб, хлапе.

Боже, цялата мафия ли се беше променила? Първо онова юпи Тед Алън, а сега и Тони Бенедето, който се държеше като фитнес гуруто Джак Лалан. Преди двайсет години Бенедето щеше да кисне в някой бар, да пуши пури и да пие лошо червено вино. А сега си мереше кръвното.