Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 99

— Може би той е и човекът, накиснал Моли. Достатъчно умен е, за да отвори всички онези сметки за електронна търговия, като използва нейните лични данни.

— Ами да — съгласи се Демарко. — При всички случаи, ако правителството пречупи Претър, може да се сдобие с нужните доказателства, за да тикне Макграт и Кембъл в затвора.

— И според теб някой от двамата го е убил, защото се е страхувал именно от такова развитие?

— Мисля, че е възможно и много по-вероятно, отколкото Претър да се е самоубил. Според мен Претър е спечелил много пари за Кембъл и Макграт, предостатъчно, че да им стигнат до края на живота. Затова един от тях е решил, че няма да рискува Лудия Дики да се огъне под напрежението на едно разследване.

— Може би — отвърна Ема, — само че някои неща не ми се връзват. Защо са решили да използват самоличността на Моли в последната си измама? Защо точно нея? Би трябвало да си дават сметка, че ако тя бъде обвинена в престъпление, баща й ще бъде замесен, а при неговото политическо влияние това ще им създаде проблеми. И защо този път пипат толкова неумело? Ти ми каза, че преди са използвали фалшив европейски хедж фонд, за да скрият следите на парите.

— Нямам представа — отговори Демарко, ужасен, че Ема всеки момент ще усети как той я будалка и ще избухне.

Трябваше да си сложи инжекция с ботокс, преди да дойде на срещата, нещо, от което лицето му да застине неподвижно. Преди Ема да му зададе друг въпрос, той я отклони в друга посока.

— Виж, нуждая се от малко помощ. Просто не успявам да огрея навсякъде. Още се мъча да проследя някои неща, свързани с предишните случаи на търговия с вътрешна информация в „Рестън Тек“ — което беше лъжа, — а някакъв конгресмен републиканец е забил нокти в Махоуни.

— Заради Моли ли? — попита Ема.

Опааа! Не биваше да го споменава. В момента не му се говореше как Феърчайлд използва проблемите на Моли, за да изнудва Махоуни, защото щеше да се наложи да обяснява за Тед Алън и за пристрастеността на Моли към хазарта.

— Не, заради друго — отговори Демарко, — само че спешно трябва да откопча Махоуни от този тип. Така че наистина се нуждая от помощ и се питах дали не би се поразровила още малко около смъртта на Претър, с твоите връзки с ченгетата.

— Сега ли? — попита Ема. — Не виждаш ли колко много работа имам в двора?

Изрече го като хирург, когото са прекъснали по време на сърдечна трансплантация.

— Става дума за дъщерята на Махоуни, Ема. Хайде де, как ще се почувстваш, ако беше твоята дъщеря?

Е, това вече беше гадно, не биваше да натиска точно това копче. Ема имаше дъщеря, която закриляше със зъби и нокти. Никога не бе споделяла с него как се е сдобила с това дете, но и бездруго имаше много теми, които не бе обсъждала с него.

Той я наблюдаваше, докато се опитваше да реши. Ема и друг път му беше помагала, но по най-различни причини. Понякога му съдействаше от загриженост относно проблема, над който работеше той, но Демарко подозираше, че най-често го прави от отегчение. До неотдавна тя бе работила за военното разузнаване, беше оперирала като играч на международната сцена и участваше във важни военни и политически драми. Тя беше шпионин. Колкото и да харесваше сегашния си начин на живот, Демарко се досещаше, че й липсва приливът на адреналин от доброто старо време, което вероятно изобщо не беше чак толкова хубаво. Освен това й беше неприятно, че е загазила дъщерята на Махоуни — ако беше самият Махоуни, Ема сигурно нямаше да си мръдне пръста, за да помогне.