Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 9

Той изключи.

Сигналният бутон продължаваше да беснее срещу него, но Риос не му обърна внимание.

— При комисаря ли ще отиде? — попита Лонг.

— Няма никакъв шанс. Просто се държи така, защото това нарушава монотонността. Няма предвид нищо конкретно. Той знае, че резервоарът си е наш. А как ти харесва онова парче, а, Тед?

— Доста е добро.

— Доста добро? Та то е страхотно! Почакай да го обърна.

Страничните двигатели изхвърлиха пара и корабът леко се завъртя около резервоара. Резервоарът го последва. След трийсет минути те представляваха гигантска топка, която се въртеше в празнотата. Лонг провери „Ефемерис“ за разположението на Деймос.

В един точно изчислен момент кабелите освободиха магнитното си поле и резервоарът полетя светкавично по допирателна траектория, която след около ден щеше да го отведе на необходимото разстояние от складовете за резервоари на марсианския спътник.

Риос наблюдаваше отдалечаването му. Чувстваше се добре. Той се обърна към Лонг.

— Днес е чудесен ден за нас.

— Ами какво ще кажеш за речта на Хайлдър? — попита Лонг.

— Какво? На кого? А, това ли. Слушай, ако трябваше да се притеснявам за всяко нещо, което е казал някой проклет земянин, нямаше изобщо да мога да спя. Забрави го.

— Не мисля, че трябва да го забравяме.

— Ти си смахнат. Не ми досаждай с това, а? Защо не поспиш малко?

4.

Тед Лонг намери широчината и височината на главната магистрала на града за ободряващи. Бяха изминали два месеца, откакто комисарят бе обявил мораториум върху боклукчийството и бе изтеглил от космоса всички кораби, но това чувство за ширнала се гледка не преставаше да вълнува Лонг. Дори мисълта, че мораториумът е обявен в очакване на решение от страна на Земята да наложи новото си настояване за икономии на вода и да определи лимит за боклукчийството, не го хвърляше в пълно униние.

Покривът на булеварда беше боядисан в светещо светлосиньо, навярно като старомодна имитация на земното небе. Тед не бе сигурен. Стените се осветяваха през пробитите в него многобройни прозорци.

Някъде в далечината, през бръмченето на уличното движение и приглушения шум от стъпките на подминаващите го хора, той чуваше откъслечните взривове от пробиването на нови канали в кората на Марс. През целия си живот бе слушал такива взривове. Когато беше роден, земята, по която ходеше, бе част от солидна, недокосната скала. Градът растеше и щеше да продължава да расте — стига Земята да го допуснеше.

Той зави в една пресечка, по-тясна и не толкова ярко осветена, в която витрините на магазините отстъпваха място на жилищни блокове, всеки с редица лампи по фасадата. Купувачите и уличното движение бяха заменени от по-бавно движещи се хора и шумни хлапетии, които досега бяха успели да се изплъзнат от майчините си привиквания за вечеря.

В последния момент Лонг си спомни обществените удобства и се отби в магазина за вода на ъгъла.

Той подаде манерката си.

— Напълнете я догоре.

Дебелият магазинер развъртя капачката и погледна вътре. После разклати манерката и накара водата да забълбука.