Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 8

Корабът се носеше като мълния в космоса — мълния, която можеше да се чуе само в корпуса. А после Риос изключи двигателите на достатъчно големи интервали, за да накара Лонг да бухне глава напред. Внезапната тишина беше по-болезнена за ушите, отколкото предшествалия я шум.

— Добре — каза Риос. — Дай да видя телескопа.

И двамата наблюдаваха. Резервоарът представляваше ясно видим пресечен конус, който се преобръщаше с бавна тържественост, докато се носеше сред звездите.

— Резервоарът наистина е от клас „А“ със задоволство отбеляза Риос. Гигант сред резервоарите, помисли си той.

— На скенера има и друг сигнал — обади се Лонг. — Мисля, че Суенсън е поел след нас.

Риос хвърли бегъл поглед.

— Няма да ни хване.

Резервоарът все още нарастваше и изпълваше видеоекрана.

Ръцете на Риос бяха на лоста за харпуна. Той изчака, на два пъти нагласи леко ъгъла и си поигра с разпределението на дължината. После го дръпна.

За миг не се случи нищо. После металният кабел на мрежата се заизвива на видеоекрана и се насочи към резервоара като нападаща кобра. Постигна контакт, но не се задържа. Ако го беше направил, щеше веднага да се захване като нишка на паяжина. Резервоарът се завъртя с ротационна инерция, възлизаща на хиляди тонове.

Това, което свърши кабелът, беше да установи мощно магнитно поле, действащо на резервоара като спирачка.

Полетя нов кабел, а след него и още един. Риос ги изстреля с едва ли не непредпазливо разхищение на енергия.

— Ще го хвана! В името на Марс, ще го хвана!

Той престана, едва когато между кораба и резервоара бяха опънати двайсетина кабела. Превърнала се в топлина поради спирането, ротационната енергия на резервоара беше повишила температурата му до точка, в която радиацията му можеше да се регистрира от измерителните уреди на кораба.

— Искаш ли аз да отпечатам клеймото ни? — попита Лонг.

— Не възразявам. Но не е необходимо да го правиш, ако не искаш. Сега е моята вахта.

— Нямам нищо против.

Лонг се намъкна в костюма си и излезе от херметичната камера. Най-сигурният белег, че е новак в играта беше това, че можеше да преброи колко пъти бе излизал в космоса в костюм. Това беше петият му път.

Започна да се придвижва по най-близкия кабел, като местеше дланите си една след друга и усещаше вибрирането на мрежата през металната си ръкавица.

Той прогори серийния им номер в гладкия метал на резервоара. В празнотата на космоса нямаше какво да окисли стоманата. Тя просто се топеше и изпаряваше, а после се кондензираше на няколко метра от енергийния лъч и превръщаше повърхността, до която се докосваше, в матова, прахообразна сивота.

Лонг се залюля назад към кораба.

Отново вътре, той свали шлема си, побелял и натежал от скрежа, който се беше образувал веднага, щом бе влязъл.

Първото, което чу, беше гласът на Суенсън, носещ се от радиото с онази почти неразпознаваема ярост:

— … право на комисаря. По дяволите, тази игра си има правила!

Риос седна обратно, без да се разтревожи.

— Виж, той навлезе в моя сектор. Забелязах го късно и го преследвах в твоя. Нямаше да можеш да го хванеш с Марс зад гърба си. Върна ли се, Лонг?