Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 11

— Ще дойде след малко — отвърна Лонг.

Дора забързано се появи от съседната стая — дребна, тъмна жена с изпито лице и коса, в която едва бяха започнали да се показват сиви нишки, сресана назад от челото.

— Здравей, Тед. Ял ли си?

— Много добре, благодаря. Не съм ви попречил, нали?

— Съвсем не. Свършихме отдавна. Искаш ли малко кафе?

— С удоволствие. — Тед откачи манерката си и я предложи.

— Боже мой, няма нужда. Имаме много вода.

— Настоявам.

— Е, тогава…

Тя се върна обратно в кухнята. През въртящата се врата Лонг зърна съдове, поставени в „Сикотърг“, „безводният препарат, който се просмуква и абсорбира мазнината и мръсотията до блясък. Трийсет грама вода ще изплакнат два и половина квадратни метра съдова повърхност. Купете си «Сикотърг». «Сикотърг» просто изчиства добре, кара съдовете ви да блестят, ликвидира разхищенията на вода…“

Мелодията зави в ума му и Лонг я прекъсна с разговор.

— Как е Пийт? — попита той.

— Добре, добре. Детето е в четвърти клас. Знаеш, че не се връщам да го виждам често. Е, когато се върнах последния път, той ме погледна и каза…

Това продължи известно време и не беше толкова зле, колкото умните изказвания на умни деца, цитирани от глупави родители.

На вратата се позвъни и влезе Марио Риос, намръщен и зачервен.

Суенсън бързо пристъпи към него.

— Слушай, не споменавай нищо за ловене на резервоари. Дора още си спомня как отмъкна оня резервоар клас „А“ от моята територия, а сега не е в настроение.

— Кой, по дяволите, иска да разговаря за резервоари? — Риос смъкна обточеното с кожа яке, хвърли го на облегалката на стола и седна.

Дора влезе през въртящата се врата, погледна със синтетична усмивка новодошлия и каза:

— Здравей, Марио. Едно кафе и за теб?

— Да — отвърна той, като автоматично се пресегна за манерката си.

— Просто използвай малко повече от моята вода, Дора — бързо се намеси Лонг. — Ще остане да ми я дължи.

— Да — кимна Риос.

— Какво има, Марио? — попита Лонг.

— Давай — мрачно го подкани Риос. — Кажи, че си ме предупредил. Преди година, когато Хайлдър произнесе онази реч, ти ме предупреди. Кажи го.

Лонг сви рамене.

— Те определиха квота — продължи Риос. — Преди петнайсет минути съобщиха новината.

— Е?

— Петдесет хиляди тона вода на пътуване.

— Какво? — вбесен извика Суенсън. — Не можеш да излетиш от Марс с петдесет хиляди!

— Такава е целта. Това е съзнателно изкормване. Край на боклукчийството.

Дора влезе с кафето и го поднесе.

— Какви са тези приказки за края на боклукчийството? — попита тя много твърдо и Суенсън доби безпомощен вид.

— Изглежда — отвърна Лонг, — ни ограничават на петдесет хиляди тона, а това означава, че повече не можем да пътуваме.

— Е, какво пък? — Дора отпи от кафето си и радостно се усмихна. — Ако искате да чуете мнението ми, това е добре. Време е всички вие, боклукчиите, да си намерите хубава, сигурна работа тук, на Марс. Не съм ли права? Не е живот да сновеш из целия космос…

— Моля те, Дора — обади се Суенсън.