Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 85

Това бе посрещнато с горещо презрение, почти като накърняване на професионалните му функции.

— Човек има усещане за тези неща — с вдигнати вежди каза той. — Когато човек има толкова големи наблюдения върху микрокосмоса, като мен, той може да усети опасността — или липсата на опасност.

Това си беше чиста лъжа и Родригес го доказа, като внимателно прехвърли проби от различни колонии микроби в неутрална, изотонична среда и инжектира хамстери с концентрирания резултат. Изглежда нямаха нищо против.

Непреработена атмосфера бе затворена в големи съдове и няколко екземпляра от по-малки животински форми от Земята и други планети бяха пуснати вътре. И на тях не им стана нищо.

12.

Невил Фоукс (ботаник — човек, който ценеше собствената си красота, като оформяше прическата си по подобие на онази, представяна на традиционните бюстове на Александър Велики, но чийто външен вид забележимо се разваляше от наличието на нос, далеч по-орлов, отколкото изобщо бе притежавал Александър) беше заминал за два дни, според хронологията на Млади, с един от атмосферните катери на „Трите G“. Можеше да управлява катер и насън и всъщност беше единственият извън екипажа, който изобщо бе в състояние да го прави, така че изборът за задачата беше естествен. Фоукс не изглеждаше видимо възрадван от това.

Той се върна жив и здрав, и неспособен да скрие усмивката си на облекчение. Беше подложен на ирадиация за стерилизиране на външната страна на въздушния му костюм (предназначен да предпазва хората от вредния ефект на външна среда, в която не съществува диференциално налягане, здравината и гъвкавостта на истинския космически костюм бяха очевидно излишни в толкова плътна атмосфера, като тази на Млади). Катерът беше подложен на по-продължителна ирадиация и бе покрит с пластмасов калъф.

Фоукс показваше цветни снимки в огромно количество. Централната низина на континента беше едва ли не по-плодородна, отколкото можеха да си представят на Земята. Реките бяха много, а планините — скалисти и покрити със сняг (с обичайните слънчеви пиротехнични ефекти). Изложена единствено на Лагранж II, растителността изглеждаше смътно отблъскваща — прекалено тъмна, като засъхнала кръв. Под светлината на Лагранж I обаче, или по-скоро под светлината и на двете слънца, цъфтящата зеленина и отблясъците на многобройните езера (особено на север и на юг по смъртоносните ръбове на отстъпващите глетчери) предизвикаха носталгична тръпка в сърцата на мнозина.

— Погледнете това — каза Фоукс.

Беше се плъзнал ниско над повърхността, за да направи фотохром на поле с огромни цветя, напръскани с алено. При силната ултравиолетова радиация на Лагранж I експозицията бе извънредно кратка и въпреки движението на катера, всяко цвете изпъкваше като ярко петно с наситен цвят.

— Кълна се — рече Фоукс, — че всяко едно от цветята имаше диаметър почти два метра.