Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 84

Един от групата попита:

— Ами ледените шапки?

Саймън, който знаеше отговора на този въпрос, попита преди Вернадски да успее да отговори:

— Какво е точното съдържание на въглероден двуокис?

— Нула цяло, нула шест милиметра — отвърна Вернадски.

Саймън кимна и не го удостои с повече въпроси.

— Е? — нетърпеливо настоя човекът, задал предишния въпрос.

— Въглеродният двуокис е само около половината от този на Земята, а именно той предизвиква парниковия ефект. Той позволява на късите вълни слънчева светлина да преминават през повърхността на планетата, но не позволява на дългите вълни планетарна топлина да се излъчват обратно. Когато концентрацията на въглероден двуокис се повиши в резултат на вулканична дейност, планетата се нагрява малко и имаме каменовъглен период, с високи океани и минимално количество суша. Когато въглеродният двуокис спадне в резултат на растителността, която отказва да изпусне доброто нещо и тлъстее за сметка на добрия стар CO₂, температурата спада, появява се лед, започва порочен кръг от ледникови епохи и voila…

— Нещо друго в атмосферата? — попита Саймън.

— Водни изпарения и прах. Предполагам, че в допълнение има и по няколко милиона въздушни спори на различни вирулентни заболявания на кубичен сантиметър.

Подхвърли го съвсем нехайно, но в помещението настъпи вълнение. Мнозина от присъстващите като че ли възпираха дъха си.

Вернадски сви рамене и каза:

— Сега не се тревожете за това. Анализаторът ми промива праха и спорите изцяло. Но после вече не е моя работа. Предполагам, че в момента Родригес отглежда проклетите си култури под стъкло. Под здраво, дебело стъкло.

10.

Марк Анунцио се скиташе навсякъде. Очите му блестяха, докато слушаше и се притискаше по-напред, за да чува по-добре. Членовете на групата му позволяваха да прави това с различна степен на нежелание, в зависимост от индивидуалния характер и темперамент. Никой не разговаряше с него.

Шефийлд се движеше плътно до Марк. Той също едва разговаряше. Хвърляше всичките си усилия, за да остане някъде назад в съзнанието на Марк. Не искаше да предизвиква у него чувството, че го преследва, а да създава у момчето илюзията за свобода. Искаше да изглежда като че ли всеки път е там случайно.

Чувстваше, че преструването не му се удава, но какво можеше да направи? Трябваше да пази момчето от неприятности.

11.

Мигел Антонио Родригес и Лопес (микробиолог — дребен, мургав, с наситено черна коса, която носеше доста дълга и с репутация, която с нищо не се опитваше да обезкуражи, че е от латинската раса във внушителния смисъл, що се отнасяше до дамите) култивираше праха от филтъра на газовия анализатор на Вернадски с комбинация от прецизност и почтителна деликатност.

— Нищо — заяви накрая той. — Тъпите култури, които получих, изглеждат безвредни.

Беше издигнато предположението, че бактериите на Млади не трябва да изглеждат непременно опасни — онези токсични и метаболични процеси не биха могли да се анализират на око, та било то и микроскопско.