Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 86
Айзек Азимов
Хората несдържано се възхищаваха на цветята.
После Фокс заяви:
— Разбира се, няма какъвто и да било разумен живот.
Шефийлд вдигна поглед от снимките с внезапна острота. Животът и разумът в края на краищата бяха в неговата област.
— Откъде знаеш?
— Виж сам — отвърна ботаникът. — Ето ги снимките. Няма магистрали, няма градове, няма изкуствени водопроводи, изобщо никакви следи от каквато и да била човешка дейност.
— Няма машинна цивилизация — уточни Шефийлд. — Това е всичко.
— Даже човекоподобните маймуни са си строели заслони и са използвали огън — обидено възрази Фоукс.
— Континентът е десет пъти по-голям от Африка, а ти си бил над него само два дни. Можел си да пропуснеш много неща.
— Не чак толкова, колкото си мислиш — беше горещият отговор. — Проследих всяка по-голяма река нагоре и надолу по течението, огледах и двата морски бряга. Всички селища би трябвало да са там.
— Седемдесет и два часа за четирийсет и пет хиляди километра по брегове, отдалечени помежду си на шестнайсет хиляди километра, плюс колко хиляди километра по реките — това трябва да е бил доста бърз оглед.
Саймън се намеси.
— За какво е всичко това?
— Нима? — попита Шефийлд. — Можеш да използваш същия аргумент, за да докажеш, че разум няма и на Земята.
— Макояма — продължи Саймън, — не споменава за разумен живот в доклада си.
— А с колко време е разполагал? Просто друг случай на бръкване с един пръст в сеното и съответно доклад без споменаване на игла.
— Вечна Вселено — язвително каза Родригес. — Спорим като луди. Наричаме хипотезите за местен разумен живот недоказани и ги изоставяме. Надявам се, че не сме приключили с изследването.
13.
Копия от онези първи снимки на повърхността на Млади бяха прибрани в нещо, което би могло да се нарече отворен архив. След второто си пътуване Фоукс се върна в по-мрачно настроение и посрещането беше съответно по-кротко.
Нови снимки минаха от ръка на ръка, а после бяха поставени от самия Саймън в специален сейф, който можеше да бъде отворен само от собствените му ръце или от всеунищожителен ядрен взрив.
— Двете най-големи реки имат най-общо северно течение по източните краища на западната планинска верига — каза Фоукс. — По-големите реки се спускат от северната ледена шапка, а по-малките — от южната. Притоци идват на запад от източната верига, като пресичат цялата централна низина. Очевидно тя е наклонена, като източният й край е по-висок. Може би това трябваше да се очаква. Източната планинска верига е по-висока, по-обширна и по-дълга от другата. Не успях да направя действителни измервания, но не бих се изненадал, ако и двете са по-големи от Хималаите. Всъщност, много приличат на веригата У Чао на Хесперус. Трябва да пробиете стратосферата, за да излезете над тях, а колко са скалисти… Уоу! Както и да е — с усилие се върна той към непосредствения предмет на обсъждане, — двете главни реки се сливат на около сто и шейсет километра южно от екватора и се вливат в морето през пролом в западната верига. След него до океана са само сто и трийсет километра. Там, където се вливат в океана, е естественото място за планетарната метрополия. Търговските пътища от вътрешността на континента също трябва да се събират там, така че мястото би било неминуемо емпорий за космическа търговия. Дори що се отнася до търговията на повърхността, източният бряг на континента трябва да пренася стоки през океана. Прехвърлянето на източната верига не си струва усилието. Пък и после, когато се приземявахме, видяхме острови. Така че точно там бих търсил селище, даже да не разполагахме с документи за географската ширина и дължина. А онези заселници са имали око за бъдещето. Точно там са установили пазар.
