Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 83

Сега корабът бързо намаляваше скоростта — последното пътуване над океана беше свършило.

След това — приземяване!

9.

Първите стъпки бяха достатъчно предпазливи. И достатъчно бавни. Саймън разгледа фотохромите си на Млади, които бяха направени от космоса с подробна точност. След протестите, той ги пусна сред другите членове на експедицията и мнозина простенаха вътрешно при мисълта, че са оставили комфорта заради възможността да видят това в оригинал.

Борис Вернадски безкрайно стоя наведен над газовия анализатор — представляваше симфония от крещящи дрехи и тихо сумтене.

— Намираме се приблизително на морското равнище, струва ми се — каза той, — като съдя по стойността на g.

После, за да поясни думите си на останалите от групата, небрежно добави:

— Тоест, на гравитационната константа. — Което не говореше нищо на повечето от тях.

Той продължи:

— Атмосферното налягане е около осемстотин милиметра, което е с около 5% по-високо от земното. И двеста и четирийсет милиметра от него е кислород, в сравнение с едва сто и петдесет на Земята. Не е зле.

Изглежда чакаше одобрение, но учените смятаха за по-добре да коментират колкото е възможно по-малко данните от нечия друга специалност.

— Азот, разбира се — продължи той. — Тъпо, нали, начинът, по който природата се повтаря като тригодишно дете, което знае три урока и точка. Цялото развлечение изчезва, когато се оказва, че водните светове винаги имат кислородно-азотна атмосфера. Всичко ти доскучава.

— Какво друго има в атмосферата? — раздразнително попита Саймън. — Засега всичко, с което разполагаме, е кислород, азот и проста философия от милия чичо Борис.

Вернадски прехвърли ръка през седалката си и отвърна достатъчно любезно:

— Ти пък какъв си? Да не си ни ръководител, що ли?

Саймън, за когото този пост означаваше малко повече от досадата да съставя доклади за Бюрото, се изчерви и мрачно каза:

— Какво друго има в атмосферата, д-р Вернадски?

Без да поглежда бележките си, Вернадски отвърна:

— Под 1% и над една стотна от 1%: водород, хелий и въглероден двуокис в този ред. Под една стотна от 1% и над една хилядна от 1%: метан, аргон и неон в този ред. Под една хилядна от 1% и над една милионна от 1%: радон, криптон и ксенон в този ред. Числата не са много информативни. Горе-долу всичко, което успях да разбера от тях е, че Млади ще е отлично ловно поле за уран, че е беден на калий и че не е за чудене, че е такъв прелестен малък свят с двойна ледена шапка.

Направи го съзнателно, за да го попитат откъде знае, и някой от групата неизбежно го стори, с ласкаещо го учудване.

Вернадски иронично се усмихна и отвърна:

— Атмосферният радон е между десет и сто пъти по-висок тук, отколкото на Земята. Същото се отнася за хелия. И радонът, и хелият са вторични продукти от радиоактивното разпадане на уран и торий. Заключение: ураниевите и ториевите минерали са между десет и сто пъти по-богати в кората на Млади, отколкото в тази на Земята. От друга страна аргонът е над сто пъти по-малко, отколкото на Земята. Съществува голяма вероятност Млади вече да няма този аргон, с който се е появил! Планета от този тип притежава само аргона, който се получава при разпадането на K⁴⁰, един от изотопите на калия. Малко аргон — малко калий. Съвсем просто, деца.