Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 75

През целия си живот — продължи Шефийлд, — те не правят нищо друго, освен да четат, да гледат и да слушат. И да се учат да го правят още по-добре и по-ефикасно. Няма значение какви данни събират. Не е необходимо да имат очевиден смисъл или очевидно значение. Няма значение дали някой от Службата иска да прекара седмица в преглеждане на записите на отборите по космическо поло от сектора Канопус от миналия век. Които и да било данни може да бъдат полезни някой ден. Това е фундаменталната аксиома.

Всеки от Службата може да корелира данни, с които навярно никоя машина не би могла да се справи. Машината ще се провали, защото не е вероятно никоя машина да притежава онези две части от напълно несвързана помежду си информация или пък, ако машината наистина разполага с тях, никой човек няма да е достатъчно безумен, за да зададе правилния въпрос. Една добра корелация, извършена от Службата, може да изплати всичките пари, предназначени за нея за десет или повече години.

Капитанът вдигна широката си длан. Изглеждаше обезпокоен.

— Почакайте един момент — рече той. — Анунцио каза, че на Земята не е регистриран кораб, наречен „Трите G“. Искате да кажете, че знае наизуст всички регистрирани кораби?

— Навярно — отвърна Шефийлд. — Може да е прегледал регистъра на търговските кораби. Ако го е направил, той знае всичките имена, тонажи, дати на построяване, портове, брой на екипажа и всичко останало, което се съдържа в регистъра.

— И броеше звездите.

— Защо не? Това са данни.

— Поразен съм.

— Навярно, капитане. Но въпросът е, че човек като Марк е различен от другите хора. Той има странно, изопачено възпитание и странни, изопачени възгледи за живота. Това е първият път, когато е извън Службата, а е влязъл в нея на петгодишна възраст. Лесно се разстройва — и може да бъде унищожен. Което не трябва да се случва и аз съм натоварен да се грижа да не стане. Той е мой уред — по-ценен уред от всичко друго на целия кораб, натъпкан в спретната малка топка плутониева тел. В целия Млечен път има само още сто като него.

Капитан Фолънбий си пое въздух с наранено достойнство.

— Добре тогава. Бордовият дневник. Строго конфиденциално, а?

— Строго. Той разговаря само с мен, а аз не разговарям с никой друг, освен ако не трябва да се направи някаква корелация.

Капитанът не изглеждаше като че ли това попада в неговата класификация за думата „строго“, но каза:

— И нито дума на екипажа. — Той важно замълча. — Знаете какво имам предвид.

Шефийлд пристъпи към вратата.

— Марк знае за това. Екипажът няма да научи от него, повярвайте ми.

И когато вече щеше да си тръгва, капитанът извика:

— Шефийлд!

— Да?

— Какво, за Космоса, означава нонкомпос?

Шефийлд потисна усмивката си.

— Така ли ви нарече?

— Какво е това?

— Просто съкращение от non compos mentis. Всички в Службата наричат така всички извън нея. Вие сте такъв. Аз съм такъв. Това е латински израз, означаващ „с нездрав разум“. И знаете ли, капитане — струва ми се, че са съвсем прави.