Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 74

— Няма да отнеме дълго, уверявам ви. Вие сте стар космически вълк, капитане. Колко обитаеми светове бихте казали, че има в Конфедерацията?

— Осемдесет хиляди — бързо отвърна капитанът.

— Осемдесет и три хиляди и двеста — уточни Шефийлд. — Какво, според вас, е необходимо за управлението на политическа организация с такъв размер?

Капитанът отново не се поколеба.

— Компютри — отвърна той.

— Добре. Ето я Земята, където половината население работи за правителството и не прави нищо друго, освен да работи с компютри. Компютърни подцентрове има и на всички други светове. И дори при това положение се губят данни. Всеки свят знае нещо, което не знае никой друг свят. Почти всеки човек. Вижте нашата малка група. Вернадски не знае изобщо биология, а аз не знам достатъчно химия, за да оцелея. Няма нито един от нас, който да може да пилотира и най-простия космически кръстосвач, освен Фоукс. Така че работим заедно, като всеки допълва знанията, които липсват на другите.

Само че има един капан. Никой от нас не знае точно кои от данните ни са важни за другите при дадено стечение на обстоятелствата. Не можем да седнем и да изброим всяко нещо, което знаем. Затова предполагаме, а понякога предположенията ни са грешни. Два факта, A и B, понякога могат да хармонират много добре. Затова личността A, която знае факта A, пита личността B, която знае факта B: „Защо не ми каза това преди десет години?“, а личността B отговаря: „Не мислех, че е важно“ или „Мислех, че всички го знаят“.

— Точно затова са компютрите — намеси се капитанът.

— Компютрите са ограничени, капитане — рече Шефийлд. — Трябва да им се задават въпроси. Нещо повече, въпросите трябва да бъдат такива, че да могат да се преведат с ограничен брой символи. Нещо повече, компютрите са много едностранчиви. Те отговарят точно каквото си ги попитал, а не каквото си имал предвид. Понякога никой не се сеща да зададе точно правилния въпрос или да вкара в компютъра точно правилните символи и когато това се случи, компютърът не дава информация.

Онова, което ни трябва, което трябва на цялото човечество, е компютър, който да не е механичен — компютър с въображение. Има такъв, капитане. — Психологът почука по слепоочието си. — Във всеки от нас, капитане.

— Може би — изсумтя капитанът, — но аз ще се придържам към обичайното, а? Като например, да натисна някое копче.

— Сигурен ли сте? Машините нямат предчувствия. Имали ли сте някога предчувствие?

— Това по темата ли е? — погледна отново към часовника капитанът.

— Някъде в човешкия мозък има запис на всички данни, които са му попадали — каза Шефийлд. — Много малка част от тях се помни съзнателно, но всички са там и някаква дребна асоциация може да извади отделни данни, без човек да знае откъде са дошли. И ето че имате „предчувствие“ или „подозрение“. При едни хора това става по-често, отколкото при други. А някои могат да бъдат обучени. Има такива, които са почти съвършени — като Марк Анунцио и още сто като него. Някой ден, надявам се, ще има милиард като него и наистина ще разполагаме със Служба по мнемоника.