Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 77

Марк си мислеше за всичко това със смътна едновременност в момента, в който му дойде мисълта „Илион“. Едва я осъзна и я остави да отмине като обект, непредставляващ непосредствен интерес. Още по-смътни и още по-дълбоко под кожата на мисловната съзнателност бяха неясните вълнения на петстотин такива неправилни имена на астрономични точки от номенклатурата. Беше чел за някои, беше чувал други по субетерните програми, бяха му споменавали за трети в случаен разговор, а на четвърти беше попадал в новините. Материалът можеше да му бъде предаван директно или да представлява нехайно изпусната дума. Дори прякора „Трите G“ на „Джордж Г. Грънди“ имаше своето място в сумрачния архив.

Шефийлд често го бе разпитвал какво става в ума му — много внимателно, много предпазливо.

— Искаме още много като теб, Марк, за Службата по мнемоника. Трябват ни милиони. Евентуално и милиарди, ако расата изпълни цялата Галактика, както ще стане някой ден. Но откъде да ги намерим? Не можем да разчитаме на вроден талант. Всички го притежаваме в някаква степен. Важно е обучението и ако не открием мъничко за това, което става, няма да знаем как да обучаваме.

И накаран от Шефийлд, Марк беше започнал да се самонаблюдава, да се вслушва в себе си, да обръща очи навътре и да се опитва да осъзнава. Учеше от архивните шкафове в главата си. Наблюдаваше ги един след друг. Гледаше как отделни въпроси изскачат при повикване, винаги трепетно готови. Беше му трудно да го обясни, но правеше, каквото можеше.

С това нарастваше собствената му увереност. Тревогите на детството му, онези първи години в Службата, изчезваха. Вече не се събуждаше посред нощ, облян в пот, пищящ от страх, че може да забрави. Престана и главоболието му.

Наблюдаваше Илион, когато той се появи в илюминатора в най-близко приближение. Беше по-ярък, отколкото Марк си представяше, че може да е една луна. (Изчисленията за спътниците на триста обитаеми планети маршируваха в ума му, стегнато подредени по низходящ ред. Те едва развълнуваха повърхността на ума му. Той не им обърна внимание.)

Яркото сияние срещу което премигваше, бе съсредоточено в огромни, неправилни петна, за които Саймън каза (той дочу думите му в нетърпелив отговор на нечий въпрос), че някога са били морско дъно. Един факт изскочи в ума на Марк. Оригиналният доклад на Хидошеки Макояма беше определил състава на онези ярки соли като 78,6% натриев хлорид, 19,2% магнезиев карбонат, 1,4% калиев сулф… Мисълта изчезна. Не беше необходима.

Илион имаше атмосфера. Налягането възлизаше на около 100 mm. (Малко над осем на Земята, десет пъти по това на Марс, 0,254 от това на Коралемон, 0,1376 от това на Аврора.) Той небрежно остави десетичните знаци да се увеличават. Беше форма на упражнение, но започна да се отегчава. Моменталната аритметика бе предмет за пети клас. Всъщност, все още имаше проблеми с интегралите и се чудеше дали това се дължеше на факта, че не знаеше какво е интеграл. Мернаха му се пет-шест определения, но никога не се бе занимавал с математика достатъчно, за да ги разбере, макар и да можеше да ги цитира отлично.