Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 73

Мекият поглед на Шефийлд се вдигна, за да срещне този на капитана.

— Аз отговарям за него, сър.

И някак си капитанът не можа да се сети какво повече да каже.

Марк покорно се обърна. Шефийлд го наблюдаваше как си тръгва и изчака, докато вратата се затвори зад него.

После отново се обърна към капитана.

— Каква е тази тъпа идея, капитане?

Коленете на капитана малко се попревиха, после се изправиха и отново се превиха с някакъв заплашителен ритъм. Невидимото припляскване на дланите му, стиснати на гърба, можеше да се чуе ясно.

— Това е моят въпрос. Аз съм капитан тук, Шефийлд.

— Зная това.

— И знаете какво означава, а? Този кораб, в космоса, е законно призната планета. Аз съм абсолютен владетел. В космоса става това, което кажа аз. Централният комитет на Конфедерацията не може да промени заповедите ми. Трябва да поддържам дисциплината и никакви шпиони…

— Добре, а сега нека аз ви кажа нещо, капитане. Нает сте от Бюрото на Външните провинции да откарате финансирана от правителството изследователска експедиция до системата Лагранж, да я подкрепяте там дотолкова, доколкото го налагат изискванията на изследването, сигурността на екипажа и възможностите на кораба, а после да ни върнете вкъщи. Подписали сте този договор и сте поел определени задължения, независимо дали сте капитан, или не. Например, не можете да пипате уредите ни и да ги правите безполезни в научно отношение.

— Кой, по дяволите, прави това? — Гласът на капитана беше взрив от негодувание.

— Вие — спокойно отвърна Шефийлд. — Долу ръцете от Марк Анунцио, капитане. Точно, както трябва да държите ръцете си настрана от монохрома на Саймън и от микрооптиката на Вайо, трябва да държите ръцете си настрана и от моя Анунцио. Разбрахте ли ме?

Униформените гърди на капитана избухнаха.

— Не приемам заповеди на борда на собствения ми кораб. Езикът ви е нарушение на дисциплината, г-н Шефийлд. Още една подобна дума и, сте в карцера. Вие и вашият Анунцио. Ако не ви харесва, когато се върнем на Земята, се отнесете към Бюрото за преразглеждане. Дотогава си дръжте езика зад зъбите.

— Вижте, капитане, нека ви обясня нещо. Марк е от Службата по мнемоника…

— Естествено, и той каза така. Службата по нумоника. Службата по нумоника. Що се отнася до мен, това си е чиста тайна полиция. Е, не на борда на моя кораб, а?

— Службата по мнемоника — търпеливо го поправи Шефийлд. — Службата по м-н-е-м-о-н-и-к-а. Не произнасяте думата правилно. Произхожда от гръцката дума за „памет“.

Капитанът сви очи.

— Той помни разни неща?

— Правилно, капитане. Вижте, в известен смисъл вината е моя. Трябваше да ви обясня за това. И щях да го направя, ако момчето не се бе разболяло веднага след отлитането ни. Това изхвърли повечето от другите проблеми от ума ми. А пък и не се сетих, че може да прояви интерес към движението на самия кораб. Космос знае защо не ми дойде наум. Би трябвало да се интересува от всичко.

— Би трябвало, а? — Капитанът погледна часовника на стената. — Да ми обясните сега, а? Но без изтънчени думи. Изобщо без много думи от какъвто и да било род. Времето е ограничено.