Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 64

— Това е любопитно — каза Ган. — Откъде пада ледът? Как? Защо?

— Нямам ни най-малка представа. Всичко е много променливо. Има буря по някое време, но друго — няма. Очевидно на повърхността има региони, където винаги е студено, в други винаги е топло, а в трети е и студено, и топло по различно време.

— Удивително. Каква част от всичко това според теб е неправилно тълкуване на чуждопланетните умове?

— Никаква. Сигурен съм. Всичко беше съвсем ясно. Имах достатъчно време да проуча особените им умове. Прекалено много време.

Мислите му отново се уединиха.

— Това е добре — рече Ган. — Винаги съм се страхувал от склонността ни да гледаме романтично на така наречения „Златен век“ на нашите обитавали повърхността предци. Чувствах, че в групата ни ще има силен стремеж към нов живот на повърхността.

— Не — яростно отрече Рой.

— Очевидно не. Съмнявам се, че и най-твърдия сред нас би помислил дори за един ден живот в среда, каквато описваш ти, с нейните бури, дни, нощи, с неподходящите й и непредвидими вариации. — Мислите на Ган бяха доволни. — Утре ще започнем процеса на прехвърлянето. Щом стигнем на острова… Необитаем е, казваш.

— Напълно необитаем. Беше единственият от този тип, над който мина превозното средство. Информацията на Техника беше подробна.

— Добре. Ще започнем операцията. Ще отнеме цели поколения време, Рой, но накрая ще бъдем в Дълбината на нов, топъл свят, в приятни пещери, където контролираната среда ще доведе до развитието на всякаква култура и изтънченост.

— И — прибави Рой, — никакъв контакт от какъвто и да било род със съществата на повърхността.

— Защо така? — попита Ган. — Колкото и да са примитивни, те биха могли да са ни от полза, щом установим базата си. Раса, която може да построи летателни машини, сигурно притежава известни способности.

— Не е така. Те са много войнствени, сър. Биха нападнали с животинска жестокост по всякакъв повод и…

Ган го прекъсна.

Притеснява ме психосянката, която обкръжава сведенията ти за чуждопланетяните. Криеш нещо.

— Отначало си помислих, че бихме могли да извлечем полза от тях — отвърна Рой. — Даже да не се сприятелят с нас, поне бихме могли да ги контролираме. Накарах един от тях да натисне копчето в куба и това беше трудно. Много трудно. Умовете им са принципно различни.

— В какво отношение?

— Ако можех да го опиша, разликата нямаше да е принципна. Но мога да ви дам пример. Бях в ума на едно бебе. Те нямат камери за съзряване. За бебетата се грижат отделни индивиди. Създанието, което се грижеше за моя приемник…

— Да.

— Тя (беше женска) изпитваше особена връзка с малкото. Имаше чувство за собственост, за връзка, която изключва останалата част от обществото. Стори ми се, че определих смътно някаква емоция, която свързва човек с познат или приятел, но беше много по-силна и необуздана.

— Е — каза Ган, — без мисловен контакт те навярно нямат истинска концепция за общество и може да създават под връзки. Или връзката беше патологична?