Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 61

Той се колебаеше да опита, страхуваше се от неуспех, но после прокле страха си. Отново влезе в най-близкия ум. Беше на женска от расата и бе в състояние на временно потискане, което бе забелязал при други. Не го изненада. Толкова рудиментарни умове като тези имаха нужда от периодични почивки.

Той разгледа ума пред себе си, като мисловно докосваше областите, които биха могли да реагират на стимулиране. Избра една от тях, докосна я и съзнателните области се изпълниха с живот почти незабавно. Изляха се чувствени впечатления и равнището на мисълта рязко се повиши.

Добре!

Но не достатъчно добре. Това беше само бодване, само щипване. Не беше команда за конкретно действие.

Той неспокойно се размърда, когато върху него се стовари емоция. Дойде от ума, който току-що бе стимулирал и беше насочена, разбира се, към приемника му, а не към него. Въпреки това примитивната й незрелост го раздразни и той затвори ума си за неприятната топлина на неприкритите чувства на женската.

Втори ум се съсредоточи върху неговия приемник и ако беше материален или ако бе контролирал задоволително приемника, щеше да бъде силно раздразнен.

Велики пещери, нямаше ли да му позволят да се концентрира върху сериозната си работа?

Той остро удари към втория ум, активирайки центровете на безпокойство и умът се отдръпна.

Беше доволен. Това бе съвсем просто, неопределено стимулиране и беше сработило отлично. Бе прочистил мисловната атмосфера.

Той се върна към Техника, който контролираше превозното средство. Трябваше да научи подробностите за повърхността, над която минаваха.

Вода? Той бързо сортира данните.

Вода! И още вода!

Думата „океан“ имаше смисъл. Старата, традиционна дума „океан“. Кой би могъл да мечтае, че е възможно да съществува толкова много вода!

Но тогава, ако това беше „океан“, традиционната дума „остров“ придобиваше очевидно значение. Той хвърли целия си ум в търсене на географска информация. „Океанът“ беше изпъстрен с точици земя, но на Рой му трябваше точно…

Беше прекъснат от кратко пронизване на изненада, когато приемникът му се придвижи през пространството и бе притиснат до съседното женско тяло.

Умът на Рой, в момента зает, беше открит и непредпазен. Женските емоции го затрупаха с пълна сила.

Рой потрепери. Като се опитваше да се освободи от отвличащите го животински страсти, той притисна мозъчните клетки на приемника, през които се отвеждаше грубостта.

Направи го прекалено бързо, прекалено енергично. Умът на приемника му се изпълни с разпръсната болка и моментално почти всички умове, до които можеше да достигне, реагираха на последвалите въздушни вибрации.

Раздразнен, той се опита да потуши болката и успя само да я стимулира още повече.

През мисловната мъгла на болката на приемника той се зарови в ума на Техника, като се стремеше да предотврати разфокусирането на контакта.

Умът му замръзна. Най-добрата възможност почти беше настъпила! Навярно разполагаше с двайсет минути. След това щеше да има и други шансове, но не толкова добри. И все пак той не смееше да се опита да насочи действията на друг, докато умът на приемника му бе в толкова пълна дезорганизация.