Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 60

В такъв случай как общуваха? Погледна още по-нататък. Имаха сложен код от контролирани вибрации на въздуха.

Бяха ли разумни? Дали не беше избрал осакатен ум? Не, всички бяха такива.

Той филтрира групата от обкръжаващи го умове през мисловните си мустачки в търсене на Техник или на някой, който минаваше за такъв сред тези сакати полуразуми. Откри ум, който мислеше за себе си като за контрольор на превозни средства. Част от информацията удиви Рой. Намираше се на превозно средство във въздуха.

Тогава дори и без мисловен контакт биха могли да са построили зачатъчна механична цивилизация. Или пък бяха живи оръдия в ръцете на истински разуми някъде другаде на планетата? Не… Умовете им казваха „не“.

Той изследва Техника. Ами непосредствената околна среда? Трябваше ли да се страхува от кошмарите на древните? Опасности в средата съществуваха. Въздушни движения. Температурни промени. Изливане на вода от въздуха, течна или твърда. Електрически разреждания. Имаше кодови вибрации за всяко явление, но те не означаваха нищо. Връзката на което и да било от явленията с дадените им имена от обитавалите повърхността предци беше въпрос на предположения.

Нямаше значение. Имаше ли опасност сега? Имаше ли опасност тук? Имаше ли каквато и да била причина за страх или неспокойствие?

Не! Умът на Техника казваше „не“.

Това беше достатъчно. Той се върна към ума-приемник и си почина за малко, а после любопитно се разпростря…

Нищо!

Умът-приемник беше празен. Най-много да имаше смътни усещания за топлина и леко трепкане на ненасочена реакция към основните стимули.

Да не би приемникът да умираше, в края на краищата? Дали не страдаше от афазия? Или мозъчната му дейност беше увредена?

Той бързо се премести до най-близкия ум, зарови се в него в търсене на информация за своя приемник и я откри.

Приемникът му беше бебе от тази раса.

Бебе? Нормално бебе? А толкова недоразвито?

Той позволи на ума си да потъне и се сля за миг с това, което съществуваше в приемника му. Потърси двигателните области на мозъка и ги откри с трудност. Едно предпазливо стимулиране беше последвано от странно движение на крайниците на приемника му. Той опита по-фин контрол и се провали.

Почувства гняв. Бяха ли помислили за всичко в края на краищата? Бяха ли помислили за разумите без мисловен контакт? Бяха ли помислили за малките създания като напълно недоразвити, сякаш са все още в яйцето?

Това означаваше, разбира се, че в личността на приемника си той нямаше да може да активира Приемателната станция. Мускулите и умът бяха прекалено слаби, прекалено неконтролируеми за който и да е от трите метода, очертани от Ган.

Той напрегнато се замисли. Едва ли можеше да очаква да въздейства на толкова маса през несъвършеното фокусиране на мозъчните клетки на приемника си, но дали щеше да стане нещо чрез непряко въздействие през мозък на възрастен? Прякото физическо въздействие щеше да е много слабо — щеше да се равнява на разлагане на съответни молекули на аденозин трифосфат и ацетилхолин. След това създанието щеше да действа самостоятелно.