Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 57

Айзек Азимов

— Мисловното поле на мозъчните клетки на разумно същество може да следва само определени, добре дефинирани модели — каза Ган. — Всички живи същества, на която и планета да възникнат, трябва да притежават протеинова основа и кислородно-водна химия на организма. Ако светът им е обитаем за тях, той ще бъде такъв и за нас.

„Теория — на по-дълбоко равнище си помисли Ган, — винаги теория.“

— Това не означава, че тялото, в което се намериш, неговият ум и емоции могат да не са съвсем чужди — продължи той. — Затова сме разработили три метода за активиране на Приемателната станция. Ако крайниците ти са силни, ще трябва само да упражниш натиск от двеста двайсет и пет килограма върху всяка от страните на куба. Ако не са, трябва просто да натиснеш едно копче, което можеш да стигнеш през този единствен отвор в куба. Ако нямаш крайници, ако тялото-приемник е парализирано или безпомощно по някакъв друг начин, можеш да активираш Станцията само чрез мисловна енергия. Щом Станцията бъде активирана, ще разполагаме с две опорни точки, а не само с една и Расата ще може да бъде прехвърлена на планетата „X“ чрез обикновена телепортация.

— Което — каза Рой — означава, че ще използваме електромагнитна енергия.

— И какво от това?

— Прехвърлянето ще ни отнеме десет години.

— Ние няма да осъзнаваме продължителността.

— Разбирам, сър, но това означава, че Станцията ще остане на планетата „X“ десет години. Ами ако междувременно бъде унищожена?

— Помислили сме и за това. Помислили сме за всичко. Щом Станцията бъде активирана, тя ще генерира парамасово поле. То ще се движи в посока на гравитационното привличане, като преминава през обикновената материя дотогава, докато непрекъсната среда с относително висока плътност не упражни достатъчно триене, за да го спре. За да стане това ще бъде необходима шестметрова скала. Всичко останало с по-малка плътност няма да окаже никакво влияние. Станцията ще престои на шест метра под земята в продължение на десет години и тогава на повърхността ще я извади обратно поле. После ще се появи Расата, един по един.

— В такъв случай, защо активирането на Станцията не е автоматично? Тя вече има толкова автоматични свойства…

— Не е нужно да го обмисляш, Рой. Ние сме го направили. Не всички точки на повърхността на планетата „X“ могат да са подходящи. Ако обитателите са силни и развити, може да се наложи да намериш за Станцията някое ненатрапчиво място. За нас няма да е добре да се появим на някой градски площад. А ти трябва да се увериш, че непосредствената околна среда не е опасна и по друг начин.

— Какъв друг начин, сър?

— Не зная. Древните документи за повърхността съдържат много неща, които вече не разбираме. Те не ги обясняват, защото приемат тези неща за даденост, но ние сме под повърхността почти от сто хиляди поколения и сме озадачени. Техниците ни не постигат съгласие дори по физическия характер на звездите, а това е нещо, което често се споменава и обсъжда в документите. Но какво е „буря“, „земетресение“, „вулкан“, „торнадо“, „градушка“, „свличане“, „наводнение“, „светкавица“ и така нататък? Всичко това са термини, отнасящи се до явления на повърхността, които са опасни, но ние не знаем какво представляват. Не знаем как да се пазим от тях. Чрез ума на приемника си ти може да си в състояние да разбереш какво е необходимо и да вземеш съответните мерки.