Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 56

Беше само теория, че мозъчните клетки, освен обичайните си електрически заряди, излъчват съвсем друг вид енергия. Енергия, която не е електромагнитна и следователно не е осъдена на пълзящата скорост на светлината. Енергия, която е свързана с най-висшите функции на мозъка и следователно е характерна само за интелигентните, разумни същества.

Една бавно движеща се стрелка регистрираше изтичането на такова енергийно поле в пещерата им, а други стрелки сочеха произхода на полето в тази и тази посока на разстояние от десет светлинни години. Поне една звезда трябваше да се е приближила значително през времето, откакто хората от повърхността бяха засекли най-близката на петстотин светлинни години. Или пък теорията не беше вярна?

— Страхуваш ли се? — избухна Ган в разговорното мисловно равнище без да предупреди и рязко посегна към мънкащата повърхност на ума на Рой.

— Това е огромна отговорност — отвърна Рой.

„Други говорят за отговорност“ — помисли Ган. В продължение на поколения Главен техник след Главен техник бяха работили по Резонатора и Приемателната станция, и последната стъпка трябваше да се предприеме по негово време. Какво знаеха другите за отговорността.

— Така е — рече той. — Приказваме за изчезването на Расата достатъчно лекомислено и винаги приемаме, че то ще настъпи някой ден, но не и сега, не по наше време. Ала ще стане, разбираш ли? Ще стане. Това, което ще направим днес, ще изразходва две трети от целия ни енергиен резерв. Няма да остане достатъчно за нов опит. Няма да има достатъчно, за да може това поколение да изживее живота си. Но тези неща няма да имат значение, ако следваш заповедите. Помислили сме за всичко. Прекарали сме поколения в мислене за всичко.

— Ще правя каквото ми е наредено — каза Рой.

— Твоето мисловно поле ще се смеси с тези, които идват от космоса. Всички мисловни полета са характерни за индивидите и обикновено възможността за каквото и да е дублиране е много малка. Но полетата от космоса наброяват милиарди, според най-добрите ни изчисления. Много е вероятно твоето поле да стане като едно от техните и в такъв случай резонансът ще се установява, докато Резонаторът ни работи. Известни ли са ти действащите принципи?

— Да, сър.

— Тогава знаеш, че по време на резонанса, умът ти ще бъде на планетата „Х“ в мозъка на създанието с мисловно поле, идентично на твоето. Не това е енергоемкият процес. В резонанс с твоя ум ще поставим и масата на Приемателната станция. Методът на пренасяне на маса по този начин беше последната фаза от решението на проблема и ще погълне цялата енергия, която Расата иначе ще използва за сто години.

Ган взе черния куб, който представляваше Приемателната станция и мрачно го погледна. Три поколения преди него бяха смятали за невъзможно да го направят по-малък от осемнайсет кубични метра, при всичките му задължителни за космоса свойства. Сега вече го имаха и беше с размера на юмрука му.