Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 55
Айзек Азимов
— Виж го как се усмихва, Джордж — рече дамата.
Съпругът й върна усмивката и се заигра с пълничките пръстчета.
— Гу-гу — каза той.
Уолтър се засмя с висок, хълцащ смях.
— Как се казва, мила? — попита жената.
— Уолтър Майкъл — отвърна Лора, а после добави: — На името на баща си.
Задръжките съвсем отпаднаха. Лора научи, че се казват Джордж и Елинор Елис, че са на почивка, че имат три деца — две момичета и едно момче, и че всички са пораснали. И двете момичета са омъжени и едното има вече две деца.
Лора слушаше с доволно изражение на слабото си лице. Уолтър (тоест, старши) винаги казваше, че точно защото е толкова добра слушателка, отначало е проявил интерес към нея.
Уолтър ставаше неспокоен. Лора освободи ръцете му, за да позволи на чувствата му да се кондензират в мускулно усилие.
— Бихте ли затоплили биберона, моля? — обърна се тя към стюардесата.
Под стриктния, но приятелски разпит, Лора разказа за броя хранения, на които се радваше Уолтър, за точния състав на храната му и дали страда от обриви от пелените.
— Надявам се, че малкото му стомахче днес няма да е разстроено — разтревожено каза тя. — Имам предвид от движението на самолета, нали знаете?
— О, Боже — рече г-жа Елис, — той е твърде малък, за да го притеснява това. А и тези големи самолети са чудесни. Ако не погледна през прозореца, няма да повярвам, че съм във въздуха. Не ти ли се струва така, Джордж?
Но г-н Елис, откровен и прям човек, отвърна:
— Изненадан съм, че пътувате с толкова малко бебе със самолет.
Г-жа Елис намръщено се обърна към него.
Лора облегна Уолтър на рамото си и леко го потупа по гърба. Тихото му хлипане прекъсна, щом мъничките му пръстчета се намериха в меката, руса коса на майка му и започнаха да се ровят сред свободния кок, отпуснат на тила й.
— Водя го при баща му — обясни тя. — Уолтър още не е виждал сина си.
Г-н Елис смутено я погледна и понечи да се обади, но г-жа Елис бързо го прекъсна:
— Съпругът ви е на служба, предполагам?
— Да…
(Г-н Елис отвори уста в беззвучно „Аха“ и се отпусна.)
— Базата му е точно до Давао и ще ме посрещне на Никълс Фийлд — продължи Лора.
Преди стюардесата да се върне с биберона, вече бяха открили, че съпругът й е старши сержант в Интендантския корпус, че е в армията от четири години, а те са женени от две, че скоро ще се уволнява и че ще прекарат дълъг меден месец там, преди да се върнат в Сан Франциско.
После тя взе биберона. Полюля Уолтър в лявата си ръка и приближи биберона до лицето му. Той се плъзна точно през устните му и венците му стиснаха цицката. От млякото започнаха да излизат малки мехурчета, дланите му удряха безрезултатно топлото стъкло, а сините му очички се бяха втренчили твърдо в нея.
Лора съвсем лекичко стискаше малкия Уолтър и си мислеше как при всичките дребни трудности и неприятности си остава толкова прекрасно да имаш съвсем свое мъничко бебе.
4.
„Теория — помисли си Ган, — винаги теория.“ Хората на повърхността преди милион, че и повече години са можели да
