Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 44

— И по какъв начин това, че сте астроном, променя факта, че все пак само цитирате недоказаните им твърдения?

— Но те не се ограничиха само с оскъдна и разпокъсана информация. Представиха ми теория за звездната еволюция, която трябваше да приема и която е по-валидна от всичко, което нашата собствена астрономия някога е била в състояние да измисли, ако изключим вероятните изгубени теории от Предивойните. Подчертавам, тяхната теория е имала строго математическо развитие и е предсказала съществуването на точно такава галактика, каквато описаха. Така че сам виждате, те имат всички светове, които поискат. Не са алчни за земя. Определено не за нашата земя.

— Логично е, ако това, което казвате, е вярно. Но могат да са интелигентни и без да са разумни. Нашите предци са били, както изглежда, интелигентни и въпреки това определено не са били разумни. Разумно ли е било да унищожат почти цялата си огромна цивилизация в една атомна война, поради причини, които нашите историци вече не могат точно да определят? — Индустриалеца продължи да размишлява върху това: — От пускането на първата атомна бомба над Източните острови на Слънцето — забравих древното им име — се е виждал само един край и то съвсем очевиден. И въпреки това са допуснали събитията да се развият до този край.

Той вдигна поглед и оживено попита:

— Е, къде сме? Чудя се дали в края на краищата разходката ни не е безсмислена.

Но Астронома беше малко по-напред и гърлено каза:

— Не е безсмислена, сър. Погледнете натам.

6.

Ред и Слим бяха проследили старците си с опита на младостта, подпомогнати от унесеността и тревогата на бащите им. Гледката на крайната цел на търсенето беше донякъде скрита от храстите, зад които останаха.

— По дяволите — каза Ред. — Виж това. Всичко е блестящо сребро или нещо подобно.

Но именно Слим беше истински развълнуван. Той отвърна:

— Знам какво е това. Космически кораб. Ето защо баща ми дойде тук. Той е един от най-големите астрономи на света и твоят баща е трябвало да го извика щом в имението му се е приземил космически кораб.

— За какво говориш? Татко даже не знаеше, че онова нещо е там. Той дойде, само защото му казах, че съм чул гърма оттук. А освен това, такова нещо като космически кораб няма.

— Разбира се, че има. Виж го. Погледни онези кръгли неща. Това са илюминаторите. А можеш да видиш и ракетните дюзи.

— Откъде знаеш толкова много?

Слим се изчерви.

— Чел съм за тях — отвърна той. — Баща ми има книги за тях. Стари книги. От Предивойните.

— Пфу. Сега вече разбрах, че си измисляш. Книги от Предивойните!

— Баща ми трябва да ги има. Той преподава в университета. Това му е работата.

Гласът му се бе повишил и Ред трябваше да го дръпне.

— Искаш да ни чуят ли? — възмутено прошепна той.

— Обаче е космически кораб.

— Виж сега, Слим, искаш да кажеш, че това е кораб от друг свят ли?

— Трябва да е така. Виж как баща ми го обикаля непрекъснато. Нямаше да е толкова заинтригуван, ако беше нещо друго.

— Други светове! Къде са другите светове?