Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 45
Айзек Азимов
— Навсякъде. Ами планетите? Те са светове, точно като нашия, някои от тях. И други звезди навярно имат планети. Сигурно има милиарди планети.
Ред се почувства незначителен.
— Ти си луд! — промърмори той.
— Добре тогава. Ще ти покажа.
— Хей! Къде отиваш?
— Там. Ще питам баща ми. Предполагам, че ще повярваш, ако
Той се беше изкатерил горе.
— Хей — подвикна Ред. — Нали не искаш да ни видят? Не трябва да сме тук. Да не искаш да започнат да ни задават въпроси и да разберат за нашите животни?
— Не ми пука. Ти каза, че съм луд.
— Издайник! Обеща да не казваш.
— Няма да кажа. Но ако сами разберат, ти ще бъдеш виновен, че започна да спориш и каза, че съм луд.
— Тогава си взимам думите назад — промърмори Ред.
— Е, добре. Толкова по-добре.
В известен смисъл Слим беше разочарован. Искаше да види космическия кораб отблизо. И все пак, не можеше да наруши клетвата си да пази тайна дори в душата си, без извинението за лична обида.
— Ужасно малко е за космически кораб — отбеляза Ред.
— Естествено, защото вероятно е разузнавателен кораб.
— Обзалагам се, че татко даже няма да може да влезе вътре.
Слим отлично разбираше, че е вярно. Това беше слабо място в твърденията му и той не отговори.
Ред се изправи на крака и целият излъчваше сложна поза на отегчение.
— Е, струва ми се, че е по-добре да вървим. Имаме да вършим работа и не мога да прекарам тук целия ден в гледане на някакъв стар космически кораб или каквото и да е там. Трябва да се погрижим за животните, ако ще ставаме циркаджии. Това е първото правило на циркаджиите. Трябва да се грижат за животните. Във всеки случай — виртуозно завърши той, — точно това имам намерение да направя.
— Защо, Ред? — попита Слим. — Имат много месо. Хайде да погледаме.
— В гледането няма нищо забавно. Освен това татко и твоят баща си тръгват и предполагам, че е време за обяд.
Ред започна да го убеждава.
— Виж, Слим, не можем да се държим подозрително, защото ще ни проследят. По дяволите, никога ли не си чел детективски истории? Когато се опитваш да направиш нещо голямо без да те хванат, на практика най-важното е да се държиш просто както винаги. Тогава не те подозират в нищо. Това е първият закон…
— О, добре.
Слим гневно стана. В момента циркът му изглеждаше доста безвкусен и евтин заместител на прелестите на астрономията и се чудеше как е успял да се съгласи с глупавия план на Ред.
Тръгнаха надолу по склона и Слим, както обикновено, вървеше отзад.
7.
— Поразява ме майсторската изработка. Никога не съм виждал такава конструкция — каза Индустриалеца.
— Какво значение има това сега? — горчиво отвърна Астронома. — Нищо не е останало. Второ приземяване няма да има. Този кораб е регистрирал живот на нашата планета случайно. Други изследователски експедиции няма да се приближат повече от необходимото, за да установят факта, че в нашата слънчева система няма свръхплътни светове.
— Е, няма да се караме заради една катастрофа при кацане.
— Корабът почти не изглежда повреден. Само да беше оцелял някой, сигурно щеше да може да се поправи.
