Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 42

Ред извърна старателно лишено от израз лице към баща си.

— Да, татко?

— Майка ти ми каза, че си излязъл рано сутринта.

— Не чак толкова рано, татко. Съвсем малко преди закуска.

— Казал си й, че е защото си се събудил през нощта.

Ред изчака, преди да отговори. Трябваше ли да казва това на майка си?

После отвърна:

— Да, сър.

— Какво те събуди?

Ред не видя нищо лошо.

— Не знам, татко. Прозвуча като гръм, нещо подобно, и като сблъсък.

— Можеш ли да кажеш откъде се разнесе?

— Прозвуча сякаш идва от хълма. — Това беше достоверно, а също и полезно, защото посоката бе почти противоположна на плевника.

Индустриалеца погледна към госта си.

— Предполагам, че няма да е зле да се поразходим към хълма.

— Готов съм — отвърна Астронома.

Ред погледа как двамата се отдалечават и когато се обърна, видя Слим да поглежда предпазливо иззад живия плет.

Ред му махна.

— Хайде.

Слим излезе и се приближи.

— Казаха ли нещо за месото?

— Не. Предполагам, че не знаят за него. Тръгнаха към хълма.

— Защо?

— Разпитваха ме. Интересуваха се от шума, който чух. Слушай, животните изядоха ли месото?

— Ами — предпазливо отвърна Слим, — като че ли го оглеждаха и го душеха или нещо подобно.

— Добре — рече Ред, — предполагам, че ще го изядат. По дяволите, трябва да ядат нещо. Хайде да се поразходим към хълма и да разберем какво ще правят татко и твоят баща.

— Ами животните?

— Нищо им няма. Човек не може да се занимава непрекъснато с тях. Даде ли им вода?

— Естествено. Изпиха я.

— Разбирам. Хайде. Ще отидем при тях след обяда. Знаеш ли какво, ще им занесем плодове. Всички ядат плодове.

Заедно се затичаха нагоре и както обикновено, Ред бе начело.

5.

— Смятате, че шумът е бил от кацането на кораба им ли? — попита Астронома.

— Не мислите ли, че е възможно?

— Ако е така, може всички да са загинали.

— Навярно не са — намръщи се Индустриалеца.

— Не ви разбирам — рече Астронома.

— Може да не са приятелски настроени.

— А, не. Разговарях с тях. Те…

— Разговарял сте с тях. Това се нарича разузнаване. Каква ще е следващата им стъпка? Инвазия ли?

— Но те имат само един кораб, сър.

— Знаете това, само защото са ви го казали те. Може да имат цяла флотилия.

— Казах ви за размера им. Те…

— Размерът им не би имал значение, ако разполагат с оръжия, които превъзхождат нашата артилерия.

— Не това имах предвид.

— Отчасти си знаех, че така ще стане още отначало — продължи Индустриалеца. — Именно поради тази причина склоних да се срещна с тях, след като получих писмото ви. Не за да се съглася на объркана и невъзможна търговия, а да преценя истинските им цели. Не мислех, че ще се откажат от срещата. — Той въздъхна — Предполагам, че вината не е наша. Във всеки случай, сте прав в едно. Светът е живял в мир прекалено дълго. Загубваме трезвата си подозрителност.

Мекият глас на Астронома се издигна до необичайна височина и той каза:

— Ще ви обясня. За да разберете, че няма причина да ги подозирате в евентуална враждебност. Те са малки, но това е важно, само защото е отражение на факта, че са малки родните им светове. Нашият свят има нормална за тях гравитация, но поради много по-големия ни гравитационен потенциал, атмосферата ни е прекалено плътна, за да издържат над определени периоди време. Поради подобна причина използването на света като база за междузвездни пътувания, освен за някои стоки, не е икономично. А съществуват и важни разлики в химията на живота, поради основните различия в почвите. Те не могат да ядат нашата храна или пък ние — тяхната.