Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 43

— Сигурно всичко това може да се преодолее. Могат да си носят своя собствена храна, да си построят куполни станции с ниско въздушно налягане, да измислят специални кораби.

— Могат. А колко свободно можете да опишете постиженията, които са лесни за една раса, в нейната младост. Просто не е необходимо да правят каквото и да било от това. В Галактиката има милиони светове, подходящи за тях. Не им трябва точно този, който не е такъв.

— Откъде знаете? Всичко е пак според тяхната информация.

— Това бях в състояние да проверя самостоятелно. Аз съм астроном, в края на краищата.

— Истина е. Тогава дайте да чуя какво имате да казвате, докато вървим.

— В такъв случай, сър, трябва да знаете, че в продължение на много време нашите астрономи вярваха, че съществуват два принципни класа планетни тела. Първо, планетите, които са се формирали достатъчно далеч от звездните си ядра, за да станат достатъчно студени, че да задържат водород. Това са големите планети, богати на водород, амоняк и метан. Имаме такива примери сред гигантските външни планети. Вторият клас включва онези планети, формирали се близо до звездния център, така че високата температура прави невъзможно задържането на много водород. Това са по-малки планети, сравнително по-бедни на водород и по-богати на кислород. Познаваме този тип много добре, тъй като живеем на една от тях. Единствената слънчева система обаче, която познавахме подробно, бе нашата, затова ни изглеждаше разумно да приемем, че съществуват единствено тези два планетни типа.

— Значи да разбирам, че има и друг.

— Да. Съществува свръхплътен клас — още по-малък и по-беден на водород, отколкото вътрешните планети от слънчевата система. Съотношението между водородно-амонячните планети и тези техни свръхплътни водно-кислородни светове в цялата галактика — а си спомнете, че те са провели изследване на значителна част от галактиката, каквото ние, при отсъствието на междузвездни пътувания, не можем да извършим — е около три към едно. Това им оставя няколко милиона свръхплътни планети за изследване и колонизиране.

Индустриалеца погледна към синьото небе и зелените корони на дърветата, покрай които минаваха.

— А светове като нашия? — попита той.

— Нашата слънчева система е първата, в която ги откриват — меко отвърна Астронома. — Очевидно развитието й е било уникално и не е следвало обичайните закони.

Индустриалеца се замисли върху това.

— Излиза, че тези създания от космоса са обитатели на астероиди.

— Не, не. Астероидите са нещо друго. Те се срещат, както ми казаха, в една на всеки осем звездни системи, но са съвсем различни от това, за което говорехме.