Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 46

— И да бяха оцелели, все едно — търговия нямаше да има. Те са прекалено различни. Прекалено смущаващи. Във всеки случай — всичко свърши.

Те влязоха в къщата и Индустриалеца спокойно поздрави жена си.

— Готов ли е обядът, скъпа?

— Боя се, че не. Разбираш ли… — Тя колебливо погледна към Астронома.

— Нещо не е наред ли? — попита Индустриалеца. — Защо не ми кажеш? Сигурен съм, че нашият гост няма да има нищо против една малка семейна дискусия.

— Моля ви, не ми обръщайте никакво внимание — промърмори Астронома. И се насочи с нещастен вид към другия край на дневната.

С тих, припрян глас, жената каза:

— Наистина, скъпи, готвачката е толкова разстроена. Успокоявам я от часове и честно не зная защо Ред е трябвало да прави това.

— Какво да прави? — Индустриалеца по-скоро се забавляваше. Бяха необходими обединените усилия на самия него и сина му в продължение на месеци, за да убедят жена му да използва името „Ред“, вместо съвършено смешното (от младежка гледна точка) истинско име.

— Взел е по-голямата част от каймата — отвърна тя.

— Изял ли я е?

— Ами, надявам се, че не. Беше сурова.

— Тогава за какво му е била?

— Нямам ни най-малка представа. Не съм го виждала от закуска. Междувременно, готвачката е съвсем бясна. Хванала го е да изчезва през кухненската врата. Купата с каймата е била почти съвсем празна, а й е трябвала за обяда. Е, познаваш готвачката. Наложи се да променя обедното меню, а това означава, че ще бъде сърдита в продължение на седмица. Просто трябва да поговориш с Ред, скъпи, и да го накараш да обещае повече да не прави нищо в кухнята. А няма да му навреди и да се извини на готвачката.

— Я стига. Тя работи за нас. Щом ние не се оплакваме от промяната в обедното меню, защо ще го прави тя?

— Защото така работата й е станала двойна и тя споменава за напускане. Не е толкова лесно да се намери добра готвачка. Спомняш ли си предишната?

Това беше сериозен аргумент.

Индустриалеца се огледа неопределено.

— Предполагам, че си права — съгласи се той. — Той не е тук, нали? Когато се върне, ще разговарям с него.

— Можеш да започнеш. Ето го, идва.

Ред влезе в къщата и жизнерадостно каза:

— Време е за обяд, предполагам. — Премести очи от единия си родител към другия, бързо обмисли забитите в него погледи и продължи: — Обаче първо трябва да поразчистя. — И се насочи към другата врата.

— Един момент, синко — обади се Индустриалеца.

— Сър?

— Къде е малкият ти приятел?

— Някъде наоколо — нехайно отвърна Ред. — Точно преди малко се разхождахме, аз се огледах и вече го нямаше. — Това си беше чистата истина и Ред се почувства на сигурна почва. — Казах му, че е време за обяд. Казах му: „Предполагам, че е време за обяд. Трябва да се връщаме вкъщи“. Той отговори: „Да“. Аз просто продължих и когато стигнах до поточето, се огледах и…

Астронома прекъсна многословния разказ, вдигайки поглед от списанието, което прелистваше без да гледа.

— Не бих се притеснявал за момчето ми. Справя се сам доста добре. Не отлагайте обяда заради него.